КЗК ще има повече правомощия при установяване на картелни споразумения

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще има повече правомощия в стремежа да се подобри пазарната среда. За това гласуваха депутатите от Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание на второ четене на Закона за защита на конкуренцията, съобщи БТА.

Проектът предвижда законодателни промени, свързани с изпълнението на препоръки, които направи Комитетът по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на преговорния процес по присъединяване на България към организацията.

Конкретизират се някои правомощия на КЗК, чиято цел е да се повиши прозрачността в нейната работа. С промените ще се създадат предпоставки за бързина и процесуална икономия в някои от процедурите, за да се намали административната тежест върху засегнатите стопански субекти. По този начин се създават допълнителни гаранции за ефективността КЗК като регулатор на обществените отношения в сферата на икономиката, пише в мотивите към законопроекта от вносителите – Александър Койчев Иванов (ГЕРБ-СДС) и група народни представители.

С измененията се детайлизират правомощията на Комисията по упражняване на последващ контрол и на последваща оценка на въздействието на изпълнение на постановените от нея решения (така наречения ех post контрол, препоръчван и от ОИСР).

Предвидена е възможност в хода на проучванията, извършвани от КЗК, да бъдат включени в работния екип външни специалисти, притежаващи професионален опит съобразно обхвата и предмета на производството.

Предвижда се и въвеждането на т.нар. механизъм “call-in option”, който дава право на КЗК при съмнения да иска уведомления при вече сключени концентрации, когато общият оборот на двете предприятия надвишава 25 млн. лева в срок до шест месеца от сделката.

Със законопроекта се въвежда нова процедура, която започва по искане на ответна страна в производството, която е готова да признае своето участие в картел.

Предлаганите промени предвиждат възможността КЗК да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. Те обаче ще се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд - София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд.

По време на заседанието на икономическата комисия беше уточнено, че КЗК ще може да използва външни експерти, както по време на проверките на място, така и за целите на конкретни производства, като когато става дума за проверките на място, използваните експерти ще бъдат ограничени единствено до компютърни специалисти, които ще бъдат ангажирани само с технически задачи.

Предложенията за изменение и допълнение на закона предвиждат и повишение на имуществените санкции при установяването на забранени практики при доставките на селскостопански продукти. Предвижда се КЗК да може да прилага глоба в размер на 10% от оборота на търговеца за преходната финансова година, като законопроектът включва възможността КЗК да намалява размера на санкцията съгласно методи, утвърдена с приетите от нея правила.

По отношение на общата забрана за нелоялни търговски практики по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти се предвижда тримесечен срок от влизането в сила на закона в полза на задължените лица, който да се използва за привеждане на заварените правоотношения в съответствие с изменението на текстовете. Тази поправка бе приета между първо и второ гласуване от комисията.

В законопроекта е предвидено и изменение на Закона за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите и целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията.

Икономическата комисия прие поправка на тези предложения, внесена между първо и второ четене от Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) и група народни представители, която стеснява обхвата на тарифните данни, които могат да бъдат предоставяни на КЗК при картелни разследвания. Обхватът се ограничава до интернет данни, които са във връзка с идентифициране на източника на връзката, идентифициране на дата, часа и продължителността на връзката и идентифициране на крайното устройство на потребителя.