Парламентът одобри разширени правомощия на КЗК

Депутатите приеха на първо четене в пленарна зала промени в Закона за защита на конкуренцията (КЗК), които дават извънредни правомощия на антимонополната комисия.

Парламентът прие промените със 109 гласа „за“, 35 „против“ и 35 „въздържал се“. Измененията са внесени от депутати от управляващото мнозинство.

С поправките се детайлизират правомощията на Комисията по упражняване на последващ контрол и на последваща оценка на въздействието на изпълнение на постановените от нея решения (така наречения ех post контрол, препоръчван и от ОИСР). Предвидена е възможност в хода на проучванията, извършвани от КЗК, да бъдат включени в работния екип външни специалисти, притежаващи професионален опит съобразно обхвата и предмета на производството.

Със законопроекта се въвежда нова процедура, която стартира по искане на ответна страна в производството, която е готова да признае своето участие в картел. Признаването може да доведе до споразумение, което съдържа потвърждение или отказ от оспорване на участие на съответната страна в нарушението на правото на конкуренция, както и отговорността за това нарушение. Процедурата за постигане на споразумение е инструмент, който се използва в практиката на самата Европейска комисия, както и на редица други държави членки (вкл. Германия и Франция), за да се ускори приемането на крайния акт по производства за установяване на нарушения, свързани с картели, посочват в мотивите си вносителите.

Едно от предлаганите законови изменения е възможността КЗК да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. Проверки на място се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд- София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд, отбелязват вносителите.

Предвидена е промяна по отношение на имуществените санкции, които може да налага КЗК и по-специално при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти, като в тези случаи Комисията ще може да наложи на купувач на селскостопански и хранителни продукти имуществена санкция в размер до 10% от общия оборот за предходната финансова година. Фиксираната досега в закона горна граница на санкцията в размер на до 300 000 лева е в дисонанс с общия санкционен принцип и създава привилегировано положение на конкретната група стопански субекти спрямо всички останали, се посочва в мотивите към законопроекта. С това изменение не само ще бъде постигнат законодателен синхрон, но и по-голяма превенция при поведението на големите участници във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, смятат вносителите.

В законопроекта е предвидено и изменение на Закона за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите и целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията.  

Секторните анализи са ключова промяна, предлагана в Закона за защита на конкуренцията, каза председесателят на КЗК Росен Карадимов в рамките на дебата в парламента по първото четене на промени в Закона за защита конкуренцията.

Според Карадимов броят на проверките не е критерий за ефективността на КЗК и ако тя е ефективна, те трябва да са по-малко. 

Вторият проблемен момент в сферата на конкуренцията, който той отбеляза, са нелоялните търговски практики по веригите за доставки.  

По думите му възможността на КЗК да изисква трафични данни за целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията е, за да бъдат предотвратени злоупотреби при търговете. Според него проблемът опира основно до обществените поръчки – огромен публичен ресурс, който се разходва. Затова уеднаквяването на практиката, възможността да се докаже, че от един ай пи адрес са тръгнали 3-4 поръчки към възложител, е най-сигурното доказателство за тръжна манипулация на обществена поръчка, аргументира той предложената законова поправка.

Карадимов каза, че огромната част от предложенията за промени сега са препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и тяхното приемане до края на септември е едно от условията да бъде затворена  една от последните глави – „Конкуренция“, по пътя за присъединяването ни към организацията.

„В Европа аналозите на КЗК са призвани да коригират надстроечни деформации на добре функциониращи пазарни икономики, в България нашата задача е да осветлим тежки антипазарни деформации на цели сектори в икономиката, които са резултат на една необмислена приватизация“, каза още Росен Карадимов. 

(по БТА)