Банките се връщат назад във времето с манията си по златото

Нищо не показва колко горещо е златото по-силно от това големите американски банки да решат да се върнат към бизнеса със съхранението му. Първоначалният ми инстинкт бе, че съм прочел нещо от 70-те години, но след разговори с няколко източници се оказа, че е истина, пише в материал колумнистът на Bloomberg Маркъс Ашуърт.

Citigroup е склонна да се върне към услугата, която вероятно никога не е трябвало да престава да предлага, а други водещи институции клонят в същата посока. Съхраняването на злато е скъпо. Логистиката, ако не само и сигурността, са умопомрачително скъпи.

Ето какво мислят и скептиците в лицето на Уорън Бъфет: „Златото се изкопава от земята в Африка или някъде другаде. След това го претопяваме, копаем нова дупка, заравяме го отново и плащаме на хора да стоят наоколо и да го пазят. Няма приложимост“. Но не всеки споделя неговите възгледи, че „то няма да направи нищо от сега до свършека на времето, освен да те зяпа“. Клиентите все по-често искат да притежават злато като защита за портфолиото си, така че отговорът на банките се състои в класическите потребителски услуги и съответните тлъсти такси.

Не става дума за копаенето на нови трезори, а за преправянето на вече съществуващи обекти. Таксите за съхранение варират на базата на дела на златото в съответния трезор. При положение че цената на златото се е удвоила от 2023 г. насам, отново е истински изгодно да се предлага пълната услуга, тъй като покрива цялата верига на стойност. Даже е много изгодно, особено за JP Morgan Chase, тъй като банката е лидер в сектора и изпълнява ролята на квазицентрална клирингова къща за златни кюлчета. Според Bloomberg News на далечното второ място се нарежда HSBC Holdings, въпреки че има силни позиции в Азия. UBS Group се фокусира предимно върху звеното си за частно богатство, въпреки че тепърва ще трябва да пробие на международния пазар по-значимо.

Цената на златото се е удвоила за две години. Графика: Bloomberg LP

И все пак всичко това е десетилетен ангажимент. Това ни говори, че според големите играчи високите цени на златото ще се задържат. Тримесечният доклад на Световния съвет по златото, публикуван в четвъртък, показва, че покупките на злато са нараснали с 3% до рекордните 1313 тона през третото тримесечие, в синхрон с ръста при добива. Инвестиционното злато на кюлчета и монети бележи ръст от 17% за годината – тенденция, която бе подчертана дори и в британските данни за продажбите на дребно през септември. Търсенето от централните банки изглежда е нагоре с 28% за тримесечието, но само малко над петгодишната осреднена стойност. Единственият отчетлив спад бе записан при бижутата, където крайните цени изглежда шокират потребителя на фона на поскъпването на златото с почти половина.

В същото време търговията с благородни метали отново е доста печеливш бизнес. Отчасти причината е, че това е един от последните останали старомодни пазари, извън активния бизнес със златни борсово търгувани фондове (ETF). Физическото злато все още се търгува директно и без централен посредник. Няма публикувани данни за неща като лихви по депозити или заеми, само ежемесечни стойности на резервите. Ликвидността е по-голяма по време на търговията в Лондон, което обяснява защо интересът към съхранение расте преобладаващо във Великобритания. Също така трезорите на Английската централна банка съхраняват резервите на редица други централни банки. Изискванията за инфраструктурата означават, че само най-големите банки имат балансите и регулаторния капацитет да съхраняват ефективно притежанията на клиентите си.

Съхранението на злато, което включва услуги за клиринг, трансфер и сетълмент, е банков бизнес, който бе опустошен след световната финансова криза. Банките отбягваха търговията, тъй като регулаторите бяха особено строги по отношение на надзора на суровини. Златото дори влезе в обхвата на правилата Базел ІІІ. Не помогна и това, че когато става въпрос за търговия на дребно, обикновено потребителите трябва да работят с нерегулирани и значително по-малки структури или индивидуални търговци.

По-голямата част от търговията е междубанкова – което означава, че всичко опира до финансиране и възможността да се използват клиентските активи като обезпечение другаде – практика, известна като рехипотекация. JP Morgan вероятно ще има стотици милиарди долари злато по баланса си. Основните клиенти са централните банки, на които им е много важно да работят с актьори в добро кредитно състояние.

За други, които гледат сериозно на този бизнес, като Morgan Stanley, става въпрос за синергия със звеното за управление на богатството. Има много клиенти, които искат да държат злато, така че защо то да не бъде съхранявано в собствени трезори и да се трупат приходи от такси? Приходите от частно богатство се оценяват с по-висок коефициент от тези от трейдинга. Други банки с мащабен бизнес за управление на богатство ще наблюдават случващото се внимателно.

И макар голямата мания около т. нар. търговия на обезценяването заради използването на долара да е била пресилена, тя трансформира златото отново в жизнеспособен клас активи. Това е така въпреки скорошния спад в цената от почти 10%. Банките, тъй като техните собствени търговски дейности са силно ограничени, са по-малко зависими от все по-високите цени. Те просто искат да спечелят много марж от търговската си активност. Съхранението на злато се завръща. Време е да се върнат и дънките чарлстон и албумите на Нийл Даймънд.