Глобалният юг инвестира сериозно в електрическо бъдеще

Войната на САЩ и Израел срещу Иран беше основната тема в енергийния сектор през 2026 г., но тихото преустройство на електрическите мрежи – от Лагос до Манила – в дългосрочен план може да има по-голямо значение, пише Ройтерс.

От 2024 г. насам развиващите се икономики в Азия, Африка, Латинска Америка и части от Близкия изток инвестират повече от останалия свят в ключови компоненти за чиста енергия, подготвяйки почвата за по-нататъшна електрификация.

Тези инвестиции обхващат не само соларните системи, но и хардуера, необходим за изграждането на енергийни мрежи, така че да доставят евтина електроенергия до домакинствата, бизнеса и превозните средства.

Според данни на мозъчния тръст Ember страните от Глобалния юг са отговорни за повече от половината от световните разходи за три ключови категории технологии, произведени в Китай: мрежово оборудване, охладителни системи и соларни инсталации.

Този синхронизиран ръст на инвестициите в компоненти, необходими за електрифициране на енергийните системи и разширяване на електроразпределението, показва мащабното изграждане на инфраструктура в развиващите се пазари.

Модернизацията на енергийните мрежи би трябвало да ускори и направи по-евтин следващия етап от електрификацията. Това ще позволи на енергийните дружества по-ефективно да интегрират още повече възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), да разширят достъпа до енергия за повече потребители и да подобрят управлението на енергийните потоци в националните мрежи.

Електрическите мрежи

Слънчевите фотоволтаични системи са евтини и лесни за инсталиране. Дълго време се смяташе, че именно те представляват основния принос на развиващите се пазари към енергийния преход.

Данните за вноса на оборудване за електропреносните мрежи, произведени в Китай, обаче разкриват, че в развиващите се икономики протича много по-мащабно и задълбочено изграждане на енергийни системи.

Ember посочва, че от началото на 2024 г. насам икономики като тези на Индия, Пакистан, Филипините, Бразилия, Южна Африка и Виетнам са похарчили над 25,3 млрд. долара за внос на трансформатори, комутационна апаратура и преносни кабели.

За сравнение, през същия период останалата част от света е инвестирала 23,8 млрд. долара в същите компоненти. Това означава, че през по-голямата част от последните три години именно развиващите се икономики са формирали лъвския пай от разходите за модернизация на електропреносните мрежи.

Такива значителни инвестиции в мрежови компоненти показват, че енергийните дружества имат сериозни амбиции за укрепване и разширяване на своите енергийни мрежи, подготвяйки ги за бъдещ растеж.

Охладителни системи

Икономиките от Глобалния юг също така са инвестирали повече средства от останалия свят в оборудване за отопление и охлаждане – от януари 2024 г. насам развиващите се икономики са похарчили близо 26 млрд. долара, докато при останалия свят сумата достига 21 млрд. долара.

В големите градове търсенето на климатични системи се превръща в основен и постоянно нарастващ фактор за потреблението на електроенергия. Макар използването на такова оборудване да увеличава общото търсене на електроенергия, едновременното развитие на електропреносната мрежа позволява на енергийните оператори да изпреварят този ръст в натоварването. Така цялата енергийна система се подготвя за по-голям дял на енергията, добивана от възобновяеми източници.

Соларна енергия, електромобили и всичко останало

От началото на 2024 г. насам страните от Глобалния юг са похарчили близо 47 млрд. долара за фотоволтаични системи, докато останалата част от света е инвестирала 37 млрд. долара.

Този 55,4% дял от глобалните разходи за китайски слънчеви системи води до значителен скок в инсталирането на мощности за слънчева енергия в електроенергийните системи на развиващите се пазари.

Всеки соларен панел на практика замества количество изкопаемо гориво, което иначе би трябвало да се внася за производство на електроенергия. Освен това наличието на такива системи засилва обществената подкрепа за по-нататъшно разгръщане на възобновяемата енергия.

Икономиките от Глобалния юг бързо увеличават вноса на китайски електромобили, което показва, че техните транспортни системи се електрифицират с рекордни темпове.

По-богатите икономики продължават да формират основната част от вноса на китайски електромобили. Според данни на Ember през първите осем месеца на 2026 г. те са похарчили за тях 116,5 млрд. долара.

Развиващите се пазари обаче наваксват изоставането си в тези разходи, като от началото на тази година са инвестирали 73,2 млрд. долара във внос на китайски електромобили.

За сравнение, през същия период на 2023 г. разходите на развиващите се пазари за китайски електромобили достигат 6 млрд. долара. Това подчертава как бързо спадащите цени на електромобилите, съчетани с по-достъпната зарядна инфраструктура, стимулират навлизането на тези коли на всички пазари.

Разликата

По отношение на разходите за китайски системи за съхранение на енергия, Глобалният юг изостава от останалата част на света.

От 2024 г. насам развитите икономики са отговорни за 71% от общите разходи за китайски батерии, докато делът на развиващите се икономики е едва 29%.

Без батерии електроенергийните системи с висок дял на слънчева енергия са изложени на риск от мащабно ограничаване на производството и резки скокове в цените на тока през нощта.

Въпреки това дори в този сектор инвестициите на Глобалния юг нарастват бързо – от около 9 млрд. долара през периода януари–август 2024 г. до 21 млрд. долара през същия период на настоящата година.

Друг важен аспект на данните за вноса е, че те са изразени в щатски долари, а цените на китайските технологии за чиста енергия са спаднали значително през последните години. Това означава, че всеки похарчен долар осигурява по-голям капацитет, отколкото преди, и показва, че реалното изграждане на инфраструктура вероятно е дори по-мащабно, отколкото сочат данните за направените разходи.