Ще има ли нова Ялта в Шънджън, която да реши съдбата на Европа?

По време на телефонния разговор на 9 октомври руският президент Владимир Путин е предложил на американския си колега Доналд Тръмп тристранна среща с китайския президент Си Дзинпин по време на срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество в Шънджън през ноември. Това сочат източници на The Wall Street Journal. Според тях засега Тръмп е отказал.

За подобен формат на разговори се заговори още след срещата на Тръмп и Си във Вашингтон в средата на септември и тогава коментарите сочеха, че американският президент едва ли ще се съгласи на тази среща - в чужда страна с двама лидери от традиционно враждебни към САЩ държави, които стават все по-близки съюзници. Но и WSJ отбелязва в коментар, че на фона на последните действия на американската администрация  подобна среща изглежда все по-възможна.

Държавният секретар Марко Рубио потвърди пред Ройтерс за разговори за тристранна среща, но допълни, че няма информация дали е постигнато съгласие в крайна сметка.

Облекченията, които предложиха САЩ

След телефонния разговор с Путин Доналд Тръмп премахна санкциите срещу руския дизел, а преди няколко дни и санкциите, които подписа в средата на септември, предвиждащи "адски санкции" за държавите, купуващи руски енергопродукти, или мита от до 100% за вноса на техни стоки в САЩ.

Според коментар на Марко Рубио пред Ройтерс причината за последната крачка е желанието на Белия дом да анализира ефекта от закон, по който беше работено повече от година и който беше разглеждан в комисии в Конгреса, преди да бъде одобрен с голямо мнозинство и в двете камари. Ефектът от закона ще е най-вече по отношение на Китай и Индия, които са основите купувачи на руския петрол.

Тръмп защитава тези стъпки с обяснения, че това ще облекчи цената на горивата в САЩ, а и че ще спре руската помощ за Иран, но те започват да повдигат опасения дори и сред най-близките му съратници в Републиканската партия. Председателят на Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) Майк Джонсън анонсира пред Fox News, че е поискал консултации с Белия дом, за да бъде разяснена ситуацията.

Bloomberg отбелязва, че каквато и инициатива да имат сенаторите и конгресмените, защото се появиха подписки и предложения за нова забрана за вноса на горива от Русия, едва ли ще има някакво конкретно действие, най-малкото защото в момента Конгресът е във ваканция заради предстоящите избори на 3 ноември.

Как САЩ, Китай и Русия могат да си поделят Европа

В Украйна виждат във вероятната среща нова Ялта, на която ще бъде решена съдбата не само на страната, а и на Европа в отсъствието на представители на Европа. След като бъде взето решение, в чието намиране участва агресорът, но не и жертвата, Киев ще бъде обвинен, че не иска прекратяване на войната, посочва в коментар Вадим Сторожук, член на Градския съвет на Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски също коментира пред Bloomberg, че стъпките, които правят САЩ, карат Украйна да капитулира пред Русия. "Не искам да вярвам, че САЩ виждат по-бързо приключване на войната за сметка на Украйна, но така изглежда", допълни още той.

Бившият външен министър Дмитро Кулеба коментира в интервю пред украинското издание "Обозревател", че войната в Украйна не е война на изтощение, а на волите. Владимир Путин е убеден, че неговата воля ще е по-силна от тази на Украйна и нейните съюзници и в крайна сметка ще постигне своите цели, притискайки Европа не само физически, но и психически след това.

Кулеба вижда като вариант за прекратяване на бойните действия в момента натиск от страна на Китай, но и смята, че Си Дзинпин е доволен от развитието на ситуацията сега - Русия нито губи, нито печели. Той е фактор в тази война и очаква в един момент всяка една от страните - и Русия, и САЩ, и Европа и Украйна, да се обърнат към него за помощ, той да получи облаги от своята позиция и да постави своите условия, смята бившият външен министър.

Според него сред западните партньори пък има опасения какво ще се случи, ако Русия загуби - дали няма да се стигне до разпад на страната, но и също така осъзнаването, че ако спечели, това няма да е от полза за Европа.

Русия става все по-зависима от Китай

Същевременно Русия се превръща във все по-зависима от Пекин държава. Това мнение се споделя и от Атлантическия съвет - институцията смята, че Китай се възползва от слабостите на Москва. Въпреки увереността, която демонстрира през май, Путин не успя да договори със Си старта на "Силата на Сибир 2" и според медийни публикации причината е, че Китай очаква цени за газа каквито са за вътрешния руски пазар, субсидирани щедро от правителството.

Дмитро Кулеба е категоричен, че на Китай не е нужна силна Русия и в следващите години дори може да повдигне въпроса за загубените през 19-ти век територии в Далечния изток - 1 млн. кв. км, обхващащи днешните Приморски край, Хабаровски край, Еврейската автономна област и Амурска област в Русия. Китай и Русия имат договори за добросъседство (каквито Москва имаше с Украйна) и двете страни заявяват "безграничното си приятелство", но през 2023 година в китайските учебници и карти започнаха да се появяват и китайските имена на Владивосток (Хайшневай) и на други градове в Далечния изток.

Публикация във Newsweek отбелязва, че в доклад на ФСБ на това се обръща внимание и службата определя Китай като заплаха за националната сигурност. Западни анализатори също обръщат внимание на растящите китайски инвестиции в тези зони и увеличения стокообмен след изолацията на Русия от Запада заради войната в Украйна. 

На този фон предстои да видим и дали Доналд Тръмп ще се съгласи да обсъжда на чужд терен в Китай със Си и неговия "младши партньор" Путин съдбата на Европа без европейски представители. В Белия дом вероятно имат и свой сценарий за подобна среща, канейки Путин на срещата а Г-20, която ще се състои през декември в Маями. Говорителят на Кремъл Димтирий Песков коментира преди дни, че Путин още обмисля това предложение.