Фокусирана в Донбас, Русия допуска Китай твърде близо и рискува да изгуби Далечния изток

Русия постепенно предава контрола над периферни територии в Далечния изток на своите съюзници Китай и Северна Корея, пише в анализ на външното разузнаване на Украйна. Подобни заключения обаче правят и руски наблюдатели, включително и губернаторът на Приморския край (с център Владивосток) Олег Кожемяко. Руски политици признават, че в приграничните райони руските компании трудно се конкурират с китайските.

Например средната възраст на руските плавателни съдове по р. Амур е 46 години (спрямо 41 години за целия руски речен флот) и те се нуждаят от модернизация. За това обаче няма правителствен план, докато Китай активно инвестира в обновяване на флота, коментира сенаторът Виктор Калашников, който е член на комисията по икономика в Съвета на Федерацията, горната камара на Руската Дума.

Според заключенията на украинските анализатори Кремъл е фокусиран върху войната в Украйна и няма ресурси, за да защити от китайската експанзия Далекоизточния федерален окръг и през 2025 година китайските инвестиции в региона надхвърлят 1 трилион рубли (12,2 млрд. долара). Това са средства, вложени основно в търговия, не в инфраструктурни проекти.

Допълнително Китай е започнал и "демографска експанзия" - в района между Урал и Владивосток са се заселили около 2 млн. китайци и броят им расте, благодарение на безвизовия режим, въведен от руските власти за китайски граждани. Те сформират свои "гета", където не се допускат руснаци, се казва още в доклада.

Допълнително в района се увеличават и трудовите мигранти от Северна Корея. Официално по междуправителствено споразумение 15 хил. севернокорейци са започнали работа в този край. Те получават минимално заплащане, като средствата им се превеждат на властите в Пхенян. Според оценките неофициално севернокорейските работници в Русия са поне 50 хил. Северна Корея печели от тях около 500 млн. долара годишно.

На този фон коментарите на губернатора на Приморския край Олег Кожемяко звучат повече от предупредително. Той обръща внимание, че Владивосток и територии около него например са представени в китайски източници, включително и официални, като окупирани китайски земи.

Това, което обаче е по-притеснително според него, е незачитането на споразумение с Китай, подписано от руския президент Владимир Путин с тогавашния китайски лидер Дзян Дзъмин през 2004 година. То касае контрола върху о. Балшой Осурийск. След години на спорове двамата достигат до съглашение за подялбата на острова - източната официално е руска, а западната - китайска.

Според руските анализатори това веднага е отразено на картите в Русия, но не и на тези в Китай. Пекин също така не е признал официално Курилските острови за руска територия, въпреки хладните отношения с Япония.

Наблюдатели отбелязват, че като цяло настроенията за китайското минало на руския Далечен изток са повече в социалните мрежи, не толкова политика на Пекин. Те обаче обръщат внимание на малки детайли, които стават устойчиви в китайското общество. В пътеводител например е описано, че Транссибирската железница е строена от китайци и това е често цитиран факт от блогъри, които отбелязват и "скритите връзки" между Китай и Владивосток.

Украинското военно разузнаване отбелязва още в своя доклад, че в дългосрочен план Русия рискува да загуби 40% от своята собствена територия, позволявайки Далечният изток да се превърне в арена за развитие на чужди стратегии. Една от най-логичните причини е липсата на достатъчно средства, за да финансира проекти, с които да се противопостави на подобни агресивни тактики.

Опозиционното руско издание The Moscow Times отбелязва, че по официални данни на Министерството на финансите към 40% от приходите в руската хазна през първото полугодие са били използвани за войната в Украйна. По данни на властите през първото полугодие приходите достигат 17,5 трилиона рубли, докато разходите надхвърлят 21,2 трилиона рубли.