Как САЩ от XIX век вдъхновяват управлението на Си Дзинпин в Китай?

Оксфордският речник на английския език има девет отделни дефиниции за думата „инволюция“. В математиката тя се отнася до функция, която е обратна сама на себе си. В анатомията инволюцията се отнася до свиването на човешките органи в напреднала възраст. В икономиката тя се свързва с антрополога Клифърд Гиърц, за да опише ситуации, при които по-големият вложен ресурс (увеличение на труда) не води до пропорционален резултат (повече реколта или по-големи иновации), пише Bloomberg.

Но нито едно от тях не улавя точно какво се има предвид под настоящата грандиозна антиинволюционна кампания на китайския президент Си Дзинпин. Дори в Китай има известно объркване относно значението на думата. На Запад опитите да се разбере са изгубени в превода.

Антиинволюцията е приоритет на Комунистическата партия в момента, засенчвайки дори търговския конфликт със САЩ. Това накара правителството на Си да се помири с частния сектор след години на репресии срещу компании, които не бяха в съответствие с правилата, и през последната година доведе до стряскащ обрат във финансовото състояние на страната.

И все пак остава един въпрос: Какво е „инволюция“? 

Инволюцията и икономиката

В строго икономически смисъл Чи Ло, главен стратег за Азия в BNP Paribas, я определя по следния начин: „Прекомерна и саморазрушителна конкуренция между китайските компании за ограничени ресурси и възможности. Това явление доведе до намаляваща възвръщаемост, свръхпроизводство и ожесточени ценови войни, изостряйки дефлационния натиск и довеждайки до най-дългия период на дефлация от 90-те години на миналия век“.

Казано прозаично, тази кампания е за ограничаване на свръхкапацитета и за гарантиране, че Китай няма да изпадне в ситуация на дефлация, каквато обзе Япония преди три десетилетия. Това е и начин за борба с проблемите на колективните действия, които измъчват всички икономики.

Представянето ѝ като кампания следва дългата история на Комунистическата партия да представя големи промени в политиката като народни стремежи срещу конкретни вътрешни врагове. Тя е наследник на антидесните и антиинтелектуалните движения на Мао Дзедун или на антикорупционната чистка, която Си използва, за да упражни контрол над държавния апарат, след като дойде на власт през 2012 г.

Премиерът Ли Цян предостави най-ясното изявление за това какво правителството възнамерява да направи по въпроса в реч през март:

„Ще действаме по-бързо в разработването и подобряването на основните институции и правила за тази цел. Ще премахнем местния протекционизъм и сегментацията на пазара, ще премахнем пречките и препятствията, като например тези, които възпрепятстват икономическите потоци по отношение на достъпа до пазара и излизането от него, както и разпределението на производствените фактори, и ще предприемем всеобхватни стъпки за справяне с ожесточената конкуренция“.

Си и частният сектор

Напрежението в китайския модел, при който комунистическият режим използва частния сектор и мотива за печалба, за да осигури растеж, е неизбежно. Но репресиите на Си Дзинпин през 2021 и 2022 г. бяха последната капка, заради която преля чашата, в очите на много международни инвеститори.

Междувременно индустриите, които са засегнати, са точно тези с най-убедителен потенциал за растеж. Например, при слънчевата енергия използването на капацитета е спаднало до 40%–50%, повече от 90% от компаниите са на загуба, а печалбите са спаднали с повече от 20% на годишна база през второто тримесечие.

Ситуацията води до това, което Лари Ху, икономист в Macquarie, нарича „инволюция от страна на търсенето“ – с падането на печалбите намаляват и заплатите, а потребителите се затварят в себе си и купуват по-малко.

Това е един от най-големите проблеми, които предстоят. Китай има около 120 производителя на автомобили, много от които са защитени от властите на провинцията, на която принадлежат или в която имат заводи.

„Това е проблем на колективните действия. Ако затворите половината от тях, ще създадете голяма безработица“, изтъква Ху.

Преодоляването на местната съпротива и избягването на реакция от страна на търсенето, тъй като съкратената работна сила харчи още по-малко, ще бъде голямо предизвикателство. 

Освен това, индустриите, които най-много страдат от инволюцията, са в частния сектор. При първия голям стимул на Си Дзинпин през 2015 г., компаниите, нуждаещи се от помощ, бяха предимно държавни предприятия в утвърдени сектори като стоманодобив или строителство. Този път инвестиционните банкери и инвеститорите виждат много повече възможности за растеж. Пекин предлага да им помогне да заложат на сливания в бързоразвиващи се предприятия. Това също означава, че яростно негативната реторика на политиците е затихнала и дори е сменила рязко посоката.

По странно подобен начин на Доналд Тръмп, Си Дзинпин откри, че се нуждае от силна фондова борса. Преди десетилетие Китай отчаяно искаше акциите от клас А да се присъединят към индекса MSCI Emerging Markets като начин да привлече свеж международен капитал, от който традиционните индустрии отчаяно се нуждаеха. Сега става въпрос повече за вътрешния потребител, на който партията разчита, за да осигури дългосрочен растеж. Без стабилна мрежа за социално подпомагане е налице естествена склонност към прекомерно спестяване. Това забавя икономиката. Ако спестяванията са в продукти, свързани с акции, които осигуряват натрупване на богатство, има много по-голям шанс потребителите да имат увереността да харчат.

След мащабния международен срив през 2021 и 2022 г., по време на който китайските акции, листнати в САЩ, поевтиняха с до 76%, Си Дзинпин и останалите политици в ПЕкин научиха по трудния начин истината.

Антиинволюция и конкуренция

Най-впечатляващо е, че кампанията срещу инволюцията показва за пореден път, че Китай е на обратния полюс спрямо Америка - и че въпреки привидното, развитието на страната в континентална икономическа суперсила следва почти точно пътя, проправен от САЩ преди повече от век.

Ако проблемът на Китай е прекомерната конкуренция, която подкопава растежа и прави компаниите му неспособни да развиват бизнес в световен мащаб, то проблемът на Америка е точно обратното на това. Сега тя е доминирана от поредица от вкоренени монополи, водени от технологичните платформи на „Великолепната седморка“ като Apple Inc., Microsoft Corp. и Google на Alphabet Inc. Те са се превърнали почти в лиценз за печатане на пари и използват огромните си печалби, за да изградят наистина глобални франчайзи – и да станат още по-непревземаеми. Цената е социално изтощително неравенство в САЩ, тъй като други части на икономиката страдат от липса на капитал.

Капитализмът не се самоконтролира. Но в САЩ е необходимо да се създаде повече конкуренция, докато в Китай приоритетът е тя да се намали. По този начин се следва пътят, който САЩ поемат в края на XIX век.

Джон Пиърпонт Морган, Джон Д. Рокфелер и другите големи американски строители на корпорации от тази епоха са мотивирани предимно от парите. Но Морган също така вярва, че като налага сливания, за да формира така наречените по това време тръстове в индустрии като стоманата, петрола и железниците, той елиминира вредната свръхконкуренция, пропилените инвестиции и свръхкапацитета. Той е прав за това и изграждането на доверие наистина помага на САЩ да поемат ролята на хегемон в глобалната икономика.

Теодор Рузвелт твърди, че Морган е стигнал твърде далеч и така се ражда антитръстовото движение, а свръхконцентрацията се завръща днес. Но на сегашния етап на развитие на Китай е необходимо да се елиминира свръхконкуренцията, а не да се насърчава още повече.

Противно на всичко, Морган е първият голям антиинволюционен активист, а Си сега е неговият най-верен последовател. Нищо чудно, че пазарите са развълнувани от това.