Китайският план „Маршал“ залага на чистата енергия

Миналата седмица демократичният свят проследи внимателно срещата между Си Дзинпин, Владимир Путин и Ким Чен-ун, които си разменяха любезности и съвети как да доживеят до 150 години на военния парад в Китай. Но демокрациите би трябвало да са много по-загрижени за връзките, които Пекин изгражда с други части на света, пише Bloomberg.

Причината е, че индустрията за чиста енергия в азиатската страна изгражда връзки със страни от Глобалния Юг с далеч по-голямо колективно значение от разпадащите се автокрации в Русия и Северна Корея, разчитащи на ядрени заплахи.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от китайската индустрия за зелени технологии от 2022 г. насам достигат между 227 млрд. долара и 250 млрд. долара. Това е приблизително размерът на плана „Маршал“, коригиран спрямо инфлацията, който затвърждава съюза между САЩ и Европа след Втората световна война.

В края на предходното десетилетие, когато опасенията относно мащаба на китайската инициатива „Един пояс, един път“ достигнаха връх, годишните разходи за всички задгранични инфраструктурни проекти бяха между 80 млрд. долара и 120 млрд. долара годишно. През 2023 и 2024 г. само инвестициите в зелено производство са достигнали съответно 66 млрд. долара и 72 млрд. долара, става ясно от информация от базата данни за ПЧИ за нисковъглеродни технологии в Китай, поддържана от университета „Джонс Хопкинс“ и Бостънския университет.

Миналогодишната цифра се равнява на около 40% от общите ПЧИ на Китай в чужбина.

Това може да се разглежда като втори етап от водения от Китай глобален енергиен преход. Първият, който все още е само на няколко години, се базира на износа на готови продукти – соларни панели, електрически превозни средства и батерии.

Благодарение на тази търговия около две трети от развиващите се пазари сега се радват на по-голям дял на соларната енергия в своите мрежи в сравнение с този в САЩ (9%), изчислява мозъчният тръст Ember.

Междувременно се наблюдава ускорено навлизане на електромобилите в Турция, Индонезия, Малайзия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), където темпът достига или дори засенчва този при развитите пазари.

Преките чуждестранни инвестиции от Китай покриват пет континента. Източник: Bloomberg

Тази търговия вече влияе върху търсенето на изкопаеми горива. Само износът на слънчева енергия от Китай за миналата година е достатъчен, за да намали дългосрочните глобални въглеродни емисии с 4 млрд. тона. Пакистан, който от години третира производството на газ като гръбнак на своята енергийна мрежа, моли доставчиците да отложат доставките на втечнен природен газ (LNG) на фона на рязкото увеличение на вноса на слънчева енергия. Саудитска Арабия е изправена пред един от най-бързите спадове в потреблението на петрол, тъй като фотоволтаичните паркове заменят генераторите, работещи с мазут.

Този износ обаче предизвика недоволство и търговски ограничения поради огромния си мащаб. Различното при втория етап от този преход е, че ПЧИ изграждат физически фабрики, пристанища и съоръжения, които ще генерират работни места и инвестиции за десетилетия напред, затвърждавайки ангажимента на страните получатели на тези инвестиции към чистите технологии.

Подобни инвестиции са като засаждане на семе: пълният им ефект се усеща години по-късно.

Съвместното предприятие между Китай и Мароко, COBCO, откри през юни фабрика за катоди за литиево-йонни батерии на стойност 2 млрд. долара югозападно от пристанището на Казабланка. С капацитет от 70 гигаватчаса (GWh) батерии годишно, съоръжението ще бъде достатъчно голямо, за да захранва около 1,2 млн. електрически превозни средства годишно.

Фабрика за слънчеви панели, пусната в експлоатация през юни източно от Джакарта, Индонезия, ще произвежда 1,6 гигавата (GW) модули годишно.

С растящия капацитет се увеличават и амбициите. Миналия месец правителството на Индонезия обяви, че работи за шесткратно увеличаване на целта за слънчева енергия до 100 GW.

Китай се нарежда на четвърто място в света сред източниците на преки чуждестранни инвестиции. Графика: Bloomberg

Тези проекти пренаписват правилата в енергетиката, търговията и международните отношения толкова драматично, колкото всяко друго събитие след петролната криза от 1973 г. Тази извънредна ситуация накара развитите страни да се откажат от мазута от Близкия изток като ключов източник на електроенергия и да преминат към ядрена енергия и въглища. Появата на верига на доставки на чиста енергия, която е по-достъпна, изобилна и сигурна от останалата търговия с изкопаеми горива, сега намира широко приложение при развиващите се страни.

Богатите икономики, които гледат на тази промяна с трепет, би трябвало вместо това да използват собствения си опит във финансите и управлението на проекти, за да се присъединят към нея. Това, което Китай предлага на Глобалния Юг в момента, е път към напредък: работни места, енергийна независимост, икономически растеж, чист въздух и шанс за справяне със заплахата в лицето на изменението на климата. Чуждестранните инвестиции от този вид са мощен инструмент на меката сила още от времето на оригиналния план „Маршал“.

В момента Пекин предлага евтина, чиста енергия, заетост, търговия и път към просперитет. Вашингтон предлага мита, политически хаос, мемета на белите националисти и репресии срещу южнокорейски работници. Това не е начин да се спечели голямото стратегическо състезание на XXI век.