Урокът за европейските лидери: Когато растежът спре, популизмът печели

Ако лидерите на Европейския съюз (ЕС) искат да преодолеят глобалната вълна на популизъм, която заплашва демокрациите им, те трябва да съживят икономиката, която отдавна не успява да донесе просперитет. А за да го направят, първо трябва да се отърват от ограниченията, които сами се поставят, пише в редакционен коментар Bloomberg.

Европейците постоянно поставят икономиката на първо място сред тревогите си. Лесно е да се разбере защо. От 2020 г. насам доходите на типичния възрастен не са успели да се изравнят с инфлацията. Сметките за енергия са с около 60% по-високи. Общият растеж на производството е средно едва 1,2%, което оставя стандарта на живот – измерен чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението – на най-ниското ниво от повече от четири десетилетия в сравнение със САЩ.

Вече съществува полезна пътна карта за промяна на ситуацията – под формата на препоръки, които Марио Драги, уважаваният бивш ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ), направи миналата година по искане на Европейската комисия (ЕК). Според тази пътна карта блокът трябва да увеличи радикално продуктивните инвестиции в области като инфраструктура, чиста енергия и стартъпи – с публични и частни инвестиции за общо повече от 750 млрд. евро годишно. За тази цел е необходим по-голям бюджет, в идеалния случай финансиран отчасти чрез съвместно емитирани облигации. Нужно е обединение на финансовите пазари на държавите членки, които в момента са твърде малки и фрагментирани, за да могат да канализират частния капитал в мащаба, в който го правят САЩ. Трябва да се премахнат и прекомерно тежките регулации, за да може парите да се използват най-ефективно.

Въпреки това обещанията за подкрепа на плана не са се трансформирали в действия, предизвиквайки гласно разочарованието на Драги. Предложеният дългосрочен бюджет на ЕС, измерен като дял от икономиката, е само малко по-голям от предходния. Съвместното заемане е ограничено до фонд за отбрана на стойност 150 млрд. евро – далеч от дълбокия, ликвиден пазар на облигации на ЕС, от който континентът така силно се нуждае. Единният капиталов пазар остава далечна перспектива, тъй като държавите членки – и по-специално Германия – се противопоставят на трансграничните банкови сливания и общата гаранция на депозитите, които биха спомогнали за премахването на финансовите граници. По отношение на бюрокрацията ЕС отложи някои изисквания за отчитане в областта на околната среда, но постигна малък напредък в премахването на основни пречки, например различията в данъчното законодателство, в областта на несъстоятелността и други.

Фундаменталният проблем: националните лидери не искат да отстъпят контрола. Те разбираемо предпочитат да определят свои собствени правила, да облагодетелстват свои собствени банки, да решават как компаниите могат да работят и да инвестират на тяхна територия. Те се притесняват, че ЕС ще изразходва неправилно средствата им или ще спасява вложители другаде за тяхна сметка. Въпреки това те разполагат с достатъчно власт на ниво ЕС, за да отговорят на разумните опасения, които не трябва да ги заслепяват за ползите, които съюзът все още е в най-добра позиция да предостави.

В решаващи моменти европейските лидери са доказвали, че могат да оставят встрани тесните интереси и да си сътрудничат, често с голям ефект. По време на дълговата криза от 2010 г. те успяха да установят общ банков надзор, който оттогава се оказа широко ефективен. По време на глобалната пандемия те създадоха съвместен фонд за възстановяване, който подкрепи растежа и постигна известен напредък в осъществяването на така необходимите структурни реформи.

Сега те са изправени пред поредната криза, този път политическа. Десните популисти, възползвайки се от недоволството от неефективното лидерство, вече са спечелили достатъчно голям дял от гласовете, за да ограничат сериозно способността на основните партии да управляват. Ако центристите в Европа не обединят сили, за да покажат осезаем напредък в следващите няколко години – особено по икономическите въпроси – има голяма вероятност да бъдат оттласнати.

Понякога изглежда сякаш осъзнават сериозността на ситуацията. Германия, например, смекчи своята опозиция срещу единния регулатор на ценните книжа, а канцлерът Фридрих Мерц наскоро призова за създаването на общоевропейска фондова борса – и двете ключови елементи на съюза на капиталовите пазари. Той и останалите европейски лидери трябва да постигнат това и много повече. По-ефективният ЕС не е само добър за растежа – той е и в техен национален интерес.