Българите са по-скоро благосклонни към Русия и резервирани към ролята на САЩ в Европа

България се откроява от останалите европейски държави с по-слабо изразеното възприемане на Русия като заплаха и резервирано отношение към ролята на САЩ в европейската сигурност.

Въпреки че подкрепата за членството в НАТО и Европейския съюз (ЕС) остава значителна, обществените нагласи у нас показват устойчиво разминаване между институционалната ориентация на страната и възприятията на част от населението за международните партньори и рисковете пред сигурността.

Това разкрива докладът GLOBSEC Trends 2026: The Reality Check, публикуван днес от аналитичния институт GLOBSEC.

В проучването участват 13 730 души в 14 държави – България, Чехия, Естония, Франция, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Великобритания и САЩ.

За първи път изследването разширява традиционния си фокус върху Централна и Източна Европа и включва и западноевропейски държави и САЩ. Това позволява по-широко сравнение на обществените нагласи към геополитическите сили, НАТО, ЕС, войната в Украйна и демокрацията.

Резултатите показват, че макар европейските общества да осъзнават все по-ясно необходимостта от по-силна собствена отбрана, разбирането за основните заплахи и ролята на международните съюзници е различно. България е сред държавите, в които тези противоречия са най-видими.

Русия е по-слабо възприемана като заплаха в България

В актуалното изследване на GLOBSEC Русия е определена като основна външна заплаха от 68% от анкетираните в 14-те държави. В същото време 37% от участниците приемат твърдението, че предполагаемото потискане на рускоезичното население в Украйна оправдава руското нахлуване, а 35% смятат, че Европа и САЩ са провокирали Москва да започне войната.

Разминаването между възприемането на Русия като заплаха и приемането на аргументите на Кремъл за войната показва, че разпространението на дезинформационни наративи е проблем дори в общества, които вече оценяват критично действията на Москва. Според GLOBSEC там, където подобни послания намират най-широка подкрепа, подкрепата за военната помощ за Украйна е най-слаба.

Разликите между Западна Европа и Централна и Източна Европа са особено отчетливи по отношение на Китай. Общо 60% от анкетираните в САЩ, Великобритания, Франция и Германия възприемат Пекин като заплаха за сигурността на собствената си страна. В държавите от Централна и Източна Европа този дял е 34%.

Подобен модел се наблюдава и при оценката за Иран и Северна Корея, които подпомагат по различни начини руските военни усилия.

България традиционно е сред държавите в региона с най-слабо изразено усещане за заплаха от Москва и Пекин. Данните от предходните изследвания на GLOBSEC показват, че това не е нова характеристика на българското обществено мнение. През 2023 г. 34,2% от анкетираните българи определят Русия като заплаха за страната, а само 15% имат подобно възприятие за Китай. България тогава е на последно място сред осемте изследвани държави от Централна и Източна Европа по отношение на възприемането на Русия като опасност.

През 2025 г. делът на българите, които смятат Русия за заплаха, спада до 30%. Същевременно 45% определят конкретни хибридни действия на Москва като заплаха за сигурността на страната. Така България се оказва единствената държава в региона, в която повече хора възприемат отделните руски хибридни операции като опасност, отколкото самата Русия.

Русия възстановява позициите си като стратегически партньор

Друга тенденция, която се откроява в изследванията, е запазването на положителни нагласи към Русия като потенциален партньор на България.

През 2023 г. 25,6% от анкетираните определят Москва като най-важния стратегически партньор на страната. По този показател Русия изпреварва САЩ, които са посочени от 19,9% от респондентите. Германия е на първо място с 40,3%. През 2025 г. делът на българите, които посочват Русия сред двата най-важни стратегически партньора на страната, достига 36%.

Предпочитанията към Москва са обяснени предимно с исторически и културни аргументи. Сред хората, които определят Русия като стратегически партньор, 40,1% посочват общата история, а 23% – културната и ценностната близост.

Отрицателните нагласи към американското военно присъствие надделяват в България

Отношението към САЩ е една от най-отчетливите разделителни линии между България и останалите европейски държави в актуалното изследване. Средно 77% от европейските респонденти определят американската роля като важна за сигурността на континента, а 65% подкрепят присъствието на американски военни сили в Европа.

Въпреки това 35% възприемат САЩ като заплаха за сигурността на собствената си страна. 54% ги определят като надежден партньор.

В Германия, Франция и Великобритания около половината от анкетираните възприемат САЩ като заплаха. В държавите от Централна и Източна Европа този дял е 31%.

България е единствената изследвана европейска държава, в която отрицателните нагласи към разполагането на американски военни сили надделяват над положителните. Още през 2023 г. българите демонстрират по-слаба подкрепа за НАТО от останалите държави в региона. Тогава 57,8% заявяват, че биха гласували за оставане на България в Алианса при евентуален референдум, докато 31,2% биха подкрепили напускането му.

През 2026 г. подкрепата за членството в НАТО е около 60%, което показва ограничено подобрение спрямо 2023 г. Въпреки това България продължава да е сред държавите с най-ниска подкрепа за Алианса. За сравнение, в Полша, Унгария и Румъния подкрепата е около 90%.

Българите подкрепят европейска армия, но не и за сметка на НАТО

Българското общество подкрепя идеята за по-силна европейска отбранителна самостоятелност. Общо 70% от анкетираните българи подкрепят създаването на собствена армия на ЕС при среден дял за изследваните страни от 71%. В Румъния този дял достига 82%, в Литва – 78%, във Франция – 75%, а в Германия – 69%.

В по-широк план 83% от анкетираните в държавите от ЕС смятат, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, ако САЩ намалят ангажиментите си. Въпреки това само 49% от европейските респонденти вярват, че континентът може да гарантира сигурността си без силната американска подкрепа.

Подкрепата за по-високи разходи за отбрана също има своите граници. Сред анкетираните в европейските държави от НАТО тя спада от 61% на 44%, когато увеличаването на военните бюджети би изисквало съкращаване на средствата за здравеопазване или социална сигурност.

Ограничена подкрепа за Украйна в България

Актуалното изследване на GLOBSEC показва, че в Европа като цяло подкрепата за Украйна остава значителна. Общо 62% от анкетираните смятат, че европейските държави трябва да продължат да подкрепят Киев независимо от позицията на САЩ. В американската извадка този дял достига 76%.

В държавите, които граничат с Русия или Беларус, 42% смятат, че Украйна трябва да бъде готова да се откаже от част от територията си в името на траен мир. В останалите изследвани страни този дял достига 59%.

Тези резултати показват, че европейската подкрепа за сигурността на Украйна не означава непременно единодушие по отношение на условията за прекратяване на войната.

През 2023 г. 43,7% от анкетираните българи посочват Русия като държавата, нападнала Украйна. В същото време общо 46,7% прехвърлят отговорността към Киев или Запада – съответно 14,6% обвиняват Украйна, а 32,1% смятат, че западните държави са провокирали Москва. Общо 48,9% са съгласни с твърдението, че предоставянето на оръжия и военно оборудване помага на Украйна да се защитава от Русия. Това е най-ниският резултат сред осемте изследвани държави от региона.

България се откроява и по отношение на украинските бежанци. Общо 71% от анкетираните смятат, че те получават подкрепа за сметка на социално уязвими български граждани – най-високият дял сред изследваните страни.

Специалното изследване на GLOBSEC за България от 2025 г. показва, че само около една трета от българите смятат, че членството на Украйна в ЕС или НАТО би било от полза за страната.