Усилията на Русия да замени долара с китайския юан се провалиха

Под натиска на вторичните санкции от страна на САЩ Русия на практика се отказа от опитите си да замени долара с китайския юан. Това разкрива трудностите, пред които са изправени и други държави, търсещи алтернативна световна валута, пише Bloomberg.

Според последните данни на Централната банка на Русия въпреки нарастващия търговски обмен с Китай делът на юана в разплащанията за руския износ спада наполовина през тази година – до 22% спрямо пиковите стойности от средата на 2024 г., когато САЩ разшириха обхвата на вторичните си санкции. В търговията с Азия Русия вече получава плащания в рубли за 69% от своя износ.

Опитът на Русия представлява безпрецедентен експеримент, който в крайна сметка показа ограниченията пред амбицията на президента Си Дзинпин да превърне юана в „мощна валута“ за международната търговия, финансовите пазари и резервите на централните банки. Китайските официални лица обаче недвусмислено заявяват, че нямат намерение да превръщат юана в заместител на долара, тъй като Пекин поддържа строг капиталов контрол, за да регулира валутните потоци.

Русия предприе тази промяна, след като китайските банки отстъпиха пред заплахата от вторични санкции от страна на САЩ заради войната в Украйна. Това демонстрира способността на САЩ да налагат политическата си воля дори спрямо втората по големина икономика в света, като същевременно подчертава глобалното господство на долара.

Това не накърнява приятелството „без граници“, което Си Дзинпин и президентът Владимир Путин обявиха седмици преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Тези политически връзки ще бъдат демонстрирани следващата седмица по време на срещата им на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския град Шънджън. Там е възможно да се проведе и безпрецедентна тристранна среща с участието на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Провалената юанизация. Графика: Bloomberg

Отдръпването от юана изправя руския бизнес пред нарастващи проблеми с трансграничните разплащания. Тъй като не могат да извършват плащания директно в китайска валута, компаниите са принудени да използват посредници, трети държави и по-сложни схеми за превод на средства. Това прави трансакциите по-бавни, по-скъпи и по-малко предвидими.

Александър Ведяхин, първи заместник-председател на борда на най-голямата руска банка „Сбербанк“, казва, че дори след като Русия и Китай официално преминаха към търговия в национални валути, разплащанията продължават да бъдат обект на постоянни смущения. „Обичайните банкови плащания са намалели драстично“, казва Александър Габуев, директор на Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия.

В преследване на юана

Руската икономика възприе юана с изключителна скорост, след като САЩ и техните съюзници наложиха санкции заради войната в Украйна. Делът на китайската валута във външната търговия на Русия нарасна до близо половината от общия обем. Юанът се превърна в най-търгуваната валута на вътрешния валутен пазар в Москва и измести долара при банковите депозити.

Банките пренасочиха кредитирането си от долари и евро към юани, пазарът на облигации, деноминирани в юани, отбеляза двуцифрен ръст, а самата валута стана един от основните активи в резервите на централната банка.

Това е част от по-широката тенденция, при която много държави се стремят да намалят зависимостта си от американския долар в отговор на търговските сътресения, предизвикани от американския президент Доналд Тръмп. Макар юанът да се разглежда като потенциална алтернатива, Китай също остава силно зависим от финансовата система, базирана на долара.

Въпреки че евентуалните стъпки към отваряне на китайските пазари вероятно ще бъдат умерени, последният петгодишен план на страната (с хоризонт до 2030 г.) предвижда по-голяма отвореност на капиталовата сметка с цел да се насърчи интернационализацията на валутата. Според оценки на Bloomberg Economics Русия е допринесла за около 30% от ръста, отчетен от 2021 г. насам, в дела на китайската търговия, разплащана в юани.

Това се дължи на факта, че бизнес връзките на Русия с Китай се засилиха значително, след като санкциите на Европейския съюз на практика отрязаха достъпа на Русия до пазар, който преди това беше най-големият ѝ търговски партньор. Днес Китай е най-големият търговски партньор на Русия, като формира над една трета от външната ѝ търговия.

До средата на 2024 г. Русия на практика създаде допълнителен канал за международно използване на юана. Стойността на руския износ, деноминиран в юани, трайно надвишаваше стойността на стоките, изнасяни директно за Китай. Това означава, че купувачи от други региони също са плащали на Русия в юани.

По този начин Русия даде съществен принос към усилията на Пекин да разшири ролята на валутата извън границите на Китай. В пиковия си момент юанът заемаше четвърто място в международните разплащания чрез системата SWIFT след долара, еврото и британския паунд.

И докато напредъкът беше бърз, обратът се оказа още по-скоростен. Руският бизнес изпадна в хаос, след като през юни 2024 г. САЩ значително разшириха основанията за налагане на вторични санкции върху финансови институции и компании, работещи с Русия. Плащания бяха замразени или забавени с месеци, преводи – върнати, а най-големите китайски банки напълно преустановиха работата си с руски контрагенти.

Руската икономика, която по това време вече беше силно зависима от юана, се сблъска с остър недостиг на чуждестранна валута. В крайна сметка централната банка на Русия призова кредиторите да ограничат отпускането на кредити в юани.

Все още съществуват няколко канала, но нито един от тях не гарантира, че плащането ще бъде успешно извършено, посочват компании, които съдействат на руския бизнес в търговията с Китай. Много трансакции сега се извършват чрез платежни агенти, а не директно през банки. Този подход е по-надежден, но същевременно и по-скъп.

Според данни на STT Logistics, компания за транспортни услуги, общите разходи за трансгранични плащания към Китай вече възлизат средно на 15% до 20% от стойността на трансакцията, включително комисионите и таксите, начислявани от посредниците.

Графика: Bloomberg

Според изчисления на Bloomberg, използването на юана от страна на Русия в търговията с трети страни също отбелязва спад в края на миналата година.

Данни на SWIFT показват, че глобалният дял на юана се е върнал на нивата отпреди войната в Украйна, като валутата отстъпва до пето място и вече е след японската йена. Китайски официални лица твърдят, че това представя непълна картина на глобалното присъствие на юана, като посочват значителния ръст в обема на трансакциите, извършвани чрез китайската система CIPS.

Пан Гуншън, управител на централната банка на Китай, казва през октомври, че ако се включат собствената платежна система на Китай и други вътрешнобанкови трансакции, делът на валутата в глобалните разплащания всъщност би достигнал 6-7%.

Според Мартин Чорземпа, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, който е анализирал динамиката на използването на юана в световен мащаб, ръстът в обемите през CIPS не е достатъчен, за да обясни отстъплението при SWIFT. „Импулсът за разширяване на интернационализацията на юана, породен от санкциите срещу Русия, вече отслабна“, посочва той.