„Главболгарстрой“ постави акцент върху стратегическите инвестиции в енергетиката на COP31 в Турция

Българският строителен холдинг „Главболгарстрой“ се включи в 31-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (COP31), която се провежда в Анталия (Турция). С над 92 000 делегати от 196 държави, сред които голям брой държавни и правителствени ръководители, министри, представители на международни организации, бизнеса и научните среди, форумът се очертава като най-мащабната климатична конференция на ООН досега по брой присъстващи. След официалното откриване на конференцията на българския павилион бе дадено началото на поредица от тематични разговори, посветени на енергетиката, изграждането на инфраструктура за свързаност, предизвикателствата пред Черноморския регион и Балканския полуостров.

Сред акцентите теми бе тази за бъдещето на енергийния сектор, на фона на бързо нарастващото потребление на електроенергия. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) търсенето на електроенергия от центровете за данни ще се увеличи повече от два пъти до 2030 г., поставяйки нови изисквания пред енергийната сигурност и развитието на нисковъглеродни базови мощности. На този фон дискусията на българския павилион се фокусира върху необходимите съществени инвестиции, механизмите за финансиране и ролята на публично-частните партньорства за развитието на сектора. Тези въпроси бяха разгледани в рамките на панела „Енергия на бъдещето: Публично-частни партньорства в енергийния сектор“.

COP31, Анталия

В дискусията се включиха Любомира Ганчева, заместник-министър на енергетиката на Република България; Калин Пешов, председател на Управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“; Георги Добрев, изпълнителен директор на „Национална електрическа компания“; Кирил Равначки, изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ и Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Заместник-министър Ганчева акцентира върху необходимостта от предвидима бизнес среда, политическа стабилност и ясна законодателна рамка като ключови предпоставки за привличането на инвестиции в енергийния сектор. Тя подчерта значението на предстоящите промени в законодателството, насочени към насърчаване на публично-частните партньорства, както и на публичните механизми за финансиране и безвъзмездната финансова помощ в подкрепа на частния капитал. Според нея успешното взаимодействие между държавата, публичните енергийни дружества и частните инвеститори е от съществено значение за развитието на сектора и реализирането на мащабни проекти в предвидими срокове.

Като пример за потенциала на публично-частните партньорства в енергетиката бе откроен проектът за изграждане на малки модулни реактори в България. Председателят на Управителния съвет на „Главболгарстрой“ Калин Пешов подчерта нарастващата необходимост от надеждни мощности за базово електропроизводство, на фона на ускорената дигитализация, навлизането на изкуствения интелект и увеличаващото се потребление на електроенергия при домакинствата. По думите му частният сектор може да допринесе съществено за ускоряването на стратегическите енергийни инвестиции със своята финансова и оперативна гъвкавост, възможността за бърза мобилизация на ресурси и експертиза, както и с по-ефективното управление на процесите. Той акцентира и върху значението на координираното взаимодействие между бизнеса и публичния сектор за навременното реализиране на мащабни инфраструктурни проекти.

Пешов открои международните технологични партньорства на „Главболгарстрой“ като ключов фактор за участието на компанията в стратегическото развитие на ядрената енергетика в България. Той посочи сътрудничеството с GE Vernova Hitachi по внедряването на технологията за малки модулни реактори BWRX-300. По думите му тя предлага значителни предимства по отношение сроковете на изграждане, намаляването на инвестиционните разходи и оптимизиране необходимостта от съпътстваща инфраструктура, като същевременно създава възможност за поетапно развитие на нови ядрени мощности, в зависимост от пазарното търсене. Пешов подчерта, че този модел може да ускори изграждането на надеждни енергийни мощности и да разшири участието на частния сектор в ядрената енергетика.

В тази връзка и изпълнителният директор на НЕК Георги Добрев, акцентира върху нуждата от привличане на частен капитал за развитие на мащабни енергийни проекти, особено за съхранение на енергия чрез ПАВЕЦ, при защита на стратегическите интереси на държавата. Той отбеляза, че дружеството развива проектите „Яденица“, „Батак“ и „Доспат“, насочени към съхранение на електроенергия и по-голяма гъвкавост и сигурност на системата. Добрев засегна и темата за необходимостта от изграждане на нови базови мощности, като отбеляза, че дружеството проявява интерес към малките ядрени реактори. Той също изрази мнение, че подобен тип проекти могат да се реализират най-бързо и ефективно с активното участие на частния сектор.

Дискусията за публично-частните партньорства бе част от по-широката програма на българския павилион, посветена изцяло на енергетиката на България и региона. Част от българската делегация бяха министърът на енергетиката Ива Петрова, както и ръководствата на водещи държавни енергийни дружества, сред които Българския енергиен холдинг (БЕХ), Електроенергийния оператор (ЕСО), Булгартрансгаз и др.