COP31: Стремежът към електрификация подлага на изпитание политическата реалност в Европа

Климатичните амбиции на Европа се сблъскват с по-суровите икономически и политически реалности, тъй като делегатите на климатичната конференция на ООН в Турция, известна като COP31, настояват за ускоряване на глобалната електрификация, подлагайки на изпитание решимостта на правителствата и апетита на избирателите за енергиен преход, пише Ройтерс.

Турция, домакин на тазгодишните преговори за климата, призовава правителствата да подкрепят ангажимента за увеличаване на дела на електроенергията в световното потребление на енергия до 35% до 2035 г. спрямо около 20% към момента.

Логиката е проста. Замяната на автомобили, пещи, котли и друго оборудване, захранвано с изкопаеми горива, с електричество е от основно значение за намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на най-тежките ефекти от глобалното затопляне, особено като се има предвид, че надпреварата при изкуствения интелект увеличава търсенето на енергия.

Но електрификацията е толкова зелена, колкото е зелена и енергията, която я захранва.

Китай и САЩ, двете най-големи икономики в света, са сред многото страни, които планират да задоволят нарастващите си енергийни нужди отчасти с природен газ и въглища.

Европейският съюз (ЕС), от друга страна, все още се стреми да следва по-чист път, докато планира да се превърне в първия електрифициран континент в света. Но тази амбиция все повече се сблъсква с икономически и политически натиск, произтичащ от задълбочаващото се търговско напрежение с Китай и войната на САЩ с Иран.

Дългогодишният лидер при зелената енергия вече е принуден да направи неудобни избори.

Зависимост от Китай

ЕС все още следва амбициозен „зелен“ дневен ред. През септември блокът представи планове за почти удвояване на дела на електроенергията в крайното енергийно потребление до 2040 г., до около 46%. Очаква се това да стане главно чрез по-бързо навлизане на термопомпи, електрически превозни средства, както и чрез по-интензивно инсталиране на слънчева и вятърна енергия.

Подобна стъпка би намалила значително зависимостта на Европа от внос на петрол и газ, като същевременно ще укрепи енергийната сигурност и индустриалната конкурентоспособност. Според оценки на Европейската комисия (ЕК) постигането на целта за електрификация може да намали разходите на ЕС за внос на изкопаеми горива с 260 млрд. евро годишно до 2040 г. – сума, която надхвърля половината от годишните разходи за тази цел, отчитани от 2022 г. насам.

Техническото и финансово предизвикателство е огромно, но вероятно преодолимо. По-сериозният проблем е откъде Европа ще си набави технологиите, необходими за реализиране на тези „зелени“ амбиции.

Китай доминира в глобалните вериги на доставка на много от технологиите, нужни за електрифициране на икономиката – включително слънчеви панели, батерии, електрически превозни средства, магнити и редкоземни метали.

(Продължава на следващата страница)