Защо въпросът за нова архитектура на сигурността смути Европа?

В днешно време няколко думи са достатъчни, за да обезпокоят европейците: архитектура на сигурността. Въпросът зае централно място в преговорите, насочени към прекратяване на войната на Русия срещу Украйна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп намекна за „много голямо, красиво споразумение“, което „може да включва цяла Европа“, пише Euronews.

Коментарът беше последван от обширна публикация в социалните платформи от неговия специален пратеник Джаред Къшнър, в която той изложи няколко принципа за създаване на „по-стабилна и предвидима среда за сигурност“ на континента.

Посланието на Къшнър забележимо пренебрегна факта, че Москва е започнала война срещу суверенна, международно призната държава, и вместо това обвини за това продължилото „десетилетия недоверие“ и „опасения за сигурността“ между Европа и Русия.

„Повече от 30 години Европа и Русия се затрудняват да установят устойчива рамка за сигурност“, пише той.

Формулировката разтърси европейците, които бързо посочиха, че не те, а Русия е тази, която „се затруднява“ да поддържа архитектурата, построена през миналия век.

„Разполагаме с европейска архитектура за сигурност“, заяви върховният представител на блока по въпросите на външните работи Кая Калас по време на срещата на Г-7 в Париж.

„Единственият, който нарушава тази архитектура за сигурност, е Русия. Ето защо трябва да се уверим, че в тези разговори има ясни отстъпки от руска страна, защото в противен случай ще станем свидетели на още повече такива атаки“, предупреди тя.

Смята се, че войната на Русия срещу Украйна е нарушила, наред с други неща, Хелзинкските споразумения от 1975 г. и Парижката харта от 1990 г., които осигуряват основата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); Будапещенския меморандум от 1994 г., който забранява на Русия да използва сила срещу Украйна освен при самозащита; и Основополагащия акт между НАТО и Русия от 1997 г., който защитава териториалната цялост „на всички държави“.

Русия е обвинена и във военни престъпления, включително агресия, ясно пренебрегвайки международното право.

„Европа не се нуждае от нова архитектура на сигурност, както Русия иска да ни внуши, а по-скоро от просто възстановяване на съществуващата архитектура на сигурност“, заяви германският външен министър Йохан Вадефул, повтаряйки тезата на Калас.

В свое изказване в Румъния председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен предупреди, че „всякакви смислени дискусии относно архитектурата на сигурността в Европа могат да бъдат предприети само след постигане на прекратяване на огъня в Украйна“.

Това, отбелязва тя, трябва да се случи само с присъствието на Европа на масата за преговори.

В полза на Русия

Колективният отпор бива изразен в момент, когато европейците се опитват да възстановят дипломацията след тревожните събития от октомври, при които Тръмп сключи споразумение за доставка на дизел с руския президент Владимир Путин, облекчи дългогодишните санкции срещу Москва и остро атакува украинския президент Володимир Зеленски.

Бързата последователност на събитията шокира Европа и съживи опасенията, че Тръмп и Путин ще сключат тайна сделка, за да осигурят капитулацията на Украйна. Обещанието на стопанина на Белия дом за „голямо, красиво споразумение“, обхващащо цяла Европа, се вписва в подозренията.

Путин никога не е крил силното си отвращение спрямо НАТО - алиансът, създаден след Втората световна война, за да изгради възпиращ ефект чрез колективна отбрана.

В седмиците преди началото на руската инвазия в Украйна Москва отправи ултиматум към НАТО да спре разширяването си на изток и да изтегли войските от членовете, присъединили се към алианса след 1997 г. Изискванията бяха категорично отхвърлени. Няколко месеца след избухването на войната, Финландия и Швеция, две исторически неутрални страни, кандидатстваха за членство в НАТО.

Въпреки неуспеха, Путин никога не се е отказал от плана си да „унищожи“ НАТО и да се занимава с европейските страни поотделно, коментира Джуди Демпси, старши сътрудник в Carnegie Europe.

„Това е опит на Кремъл и президента Тръмп да заобиколят НАТО и да прекроят архитектурата на сигурността в Европа. Това е и опит да се прекъсне връзката на трансатлантическия алианс, чийто фундамент е НАТО“, посочва Демпси. „Тръмп изпълнява волята на Путин“, добавя тя.

Според нея европейците трябва да кажат „не“ на това.

„Имаме една архитектура: тя се нарича НАТО. Няма никаква причина да я променяме. Единствената причина, поради която е застрашена, е, че Русия атакува Украйна с пълна сила“, категорична е Демпси.

Европейски представители, участващи в мирния процес, са забелязали силния интерес на Русия към архитектурата на сигурността, която те виждат като тактика за отклоняване на вниманието от основните въпроси на масата за преговори: прекратяването на военните действия и гаранциите за сигурност за Украйна.

Москва многократно отказва да прекрати огъня, дори временно и целенасочено, и се противопоставя на разполагането на западни войски в Украйна след войната. Междувременно Русия засили въздушните удари, за да отслаби украинците преди зимата.

Междувременно Москва открито говори за по-широката картина, сякаш Украйна е бележка под линия в историята. Путин редовно споменава „първопричините за конфликта“ - разширяването на НАТО на изток, а неговият външен министър Сергей Лавров подчертава необходимостта от изграждане на „нова архитектура за сигурност“ в Евразия.

За европейците този дискурс отразява стремежа на Русия като велика сила да разшири сферата си на влияние и да получи правомощия за вземане на решения, по-специално право на вето върху бъдещото членство на Украйна в НАТО, на което тя просто няма право.

„Русия е заинтересована от обсъждането на архитектурата на сигурността в Европа, защото иска по-голямо влияние върху европейските решения относно Украйна“, коментира Натия Сескурия, старши научен сътрудник в най-стария мозъчен тръст в света Royal United Services Institute (RUSI).

Чрез разширяване на преговорите Москва се стреми да превърне бъдещето на Украйна във второстепенен въпрос в рамките на по-голяма сделка за отношенията на Русия с Европа, смята тя.

Добавянето на архитектурата на сигурността към вече дългия списък с теми в мирните преговори рискува да забави процеса, да усложни окончателното споразумение и да вбие клин между съюзниците от НАТО, което би било от полза за руските интереси.

„Русия би могла да използва дискусията, за да задълбочи разделенията между САЩ и техните европейски съюзници относно възпирането, бъдещите споразумения за сигурност на Европа и обхвата на гаранциите за Украйна“, посочва Сескурия. „Като използва различията относно това какви отстъпки са приемливи, Москва би могла да отслаби сплотеността, необходима както за договаряне на ефективно споразумение, така и за неговото поддържане“, добавя тя.

Точно когато тревогата достигна своя връх преди новия кръг от мирни преговори в Абу Даби, САЩ и Европа публикуваха изявление, в което се казва, че „силният НАТО ще остане централен за евроатлантическата колективна отбрана“.