COP31: Стремежът към електрификация подлага на изпитание политическата реалност в Европа

По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Китай произвежда около 75% от електрическите превозни средства в света и над 80% от батерийните клетки. Страната също така доставя по-голямата част от внасяните в ЕС соларни модули.

И макар в Европа все още да действат няколко големи производители на вятърни турбини, китайската конкуренция расте – през 2025 г. азиатската страна е доставила 60% от вятърните турбини, внесени в ЕС.

Ръстът в китайския износ на нисковъглеродни технологии до голяма степен обяснява нарастващия дисбаланс в търговските отношения на ЕС с Пекин – втория по големина търговски партньор на блока след САЩ.

Търговският дефицит на ЕС спрямо Китай се е увеличил до 359,9 млрд. евро през 2025 г., което е ръст от над 20% спрямо предходната година. Основен фактор за това е износът на висококачествени и евтини китайски електрически превозни средства, които застрашават един от най-важните европейски сектори – автомобилостроенето. Това предизвика решителна реакция от страна на ЕК, която повиши митата върху китайските електрически превозни средства до 45%.

Поради това Европа е изправена пред неудобен парадокс: колкото по-бързо се електрифицира, за да намали зависимостта си от вноса на изкопаеми горива, толкова по-зависима рискува да стане от най-големия си индустриален конкурент.

Европа също така стартира инициативи за разширяване на местното производство на нисковъглеродни технологии и критични суровини. Изграждането на конкурентоспособни индустрии и вериги на доставка обаче ще отнеме години.

Дотогава процесът на електрификация в Европа ще остане силно зависим от Китай, което създава нова стратегическа уязвимост в рамките на политика, замислена отчасти именно да премахне една стара уязвимост.

В условия на войни

Войната между САЩ и Иран поставя ново предизвикателство пред амбициите на Европа за електрификация. Конфликтът, който продължава вече девети месец, послужи като напомняне за опасностите, произтичащи от зависимостта на Европа от вносна енергия.

Нарушенията в износа на петрол и газ от района на Ормузкия проток доведоха до рязък скок в цените на енергоизточниците в Европа през тази година – цената на дизеловото гориво достигна исторически връх от над 200 долара за барел, а цените на природния газ се покачиха до най-високите си нива от 2022 г. насам.

Макар този шок да засили аргументите в полза на електрификацията, същевременно подчерта необходимостта енергийната сигурност да бъде поставена над всичко останало – независимо откъде идва самата енергия.

Изправени пред неотложната задача да гарантират енергийните доставки, някои европейски държави – сред които Великобритания, Гърция и Румъния – се насочиха към увеличаване на вътрешния добив на изкопаеми горива или смекчиха политиките, целящи ограничаване на тяхното потребление.

Миналата седмица страните от ЕС се споразумяха да отложат с една година въвеждането на правила, изискващи от вносителите на петрол, газ и въглища да докладват емисиите на метан – опасявайки се, че това би могло допълнително да затрудни доставките.

Шокът в доставките принуди европейските правителства да субсидират мащабно използването на изкопаеми горива – точно както направиха след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Според данни на консултантската компания Bruegel от март насам европейските правителства са въвели данъчни облекчения и субсидии на обща стойност над 40 млрд. евро, за да предпазят домакинствата и бизнеса от по-високите енергийни разходи.

Политическият натиск в тази посока може да се засили през следващите години. Десните партии във Франция, Германия и други страни все по-често превръщат подкрепата за изкопаемите горива и противопоставянето на скъпоструващите политики за постигане декарбонизация в централен елемент от своите политически послания.

Така Европа се оказва притисната от всички страни.

Екстремните метеорологични явления през последната година – от наводнения и пожари до горещини – показаха, че климатичните промени съвсем не са далечна заплаха. Правителствата обаче трябва да действат в динамична геополитическа среда по отношение на климатичните политики. Макар необходимостта от електрификация да е по-належаща от всякога, икономическото и политическото пространство за нейното осъществяване се свива.