Как десетилетието на Макрон на власт превърна Франция в най-слабото звено на Европа

Преди десет години Ролан Лескюр напусна престижна работа във финансовия сектор в Канада, за да откликне на призива на Еманюел Макрон за икономическа и политическа революция във Франция. Банкерът беше привлечен обратно в родината си от възможността да спре надигащата се вълна на крайната десница и да предаде на следващото поколение лидери проевропейски, благоприятен за бизнеса бастион, пише Bloomberg.

„Бях на 50 години и преживявах кризата на средната възраст“, казва Лескюр, четвъртият министър на финансите на Макрон, в интервю. „Някои хора променят живота си, други – страната си, а аз просто реших да променя курса и да се присъединя към политическото движение.“

Но когато Макрон отстъпи място за своя наследник догодина, движението на практика ще приключи. Революцията не успя да преодолее противоречивото отношение на Франция към капитализма. След десетилетие на политически грешки и глобални катаклизми, които превърнаха държавните разходи в неговото основно решение, народното недоволство нараства, растежът се забавя, дългът се покачва, а инвеститорите се освобождават от френските активи в условията на глобален срив на пазара на облигации, който превърна страната в най-слабото икономическо звено в еврозоната.

Лескюр сега води отбранителна битка, за да запази това, което е останало от „Макрономиката“ – кампания, която през втория мандат на президента отстъпи място на борба за политическо оцеляване и превърна програмата за реформи в нещо второстепенно. Последната битка ще се води през следващите седмици, когато правителството на малцинството ще се опита да прокара бюджет, който поне ще промени нагласите на финансовите мениджъри, които в момента изискват по-висока лихва за покупката на френски облигации, отколкото за италианския дълг.

Дори и надежден финансов план може да не успее да спре кризата, тъй като кандидатите, които набират скорост в проучванията преди президентските избори през следващата година – Марин льо Пен от крайната десница и Жан-Люк Меланшон от крайната левица – са обещали да отменят реформите на Макрон. Меланшон обещава дори още по-радикален обрат, като призовава за отмяна на част от френския дълг.

Хаотичният край на десетгодишното икономическо управление на Макрон контрастира рязко на политическата му амбиция да превърне Франция в двигател на една преструктурирана Европа, която да има тежестта да се отстоява сама, докато Доналд Тръмп подкопава НАТО отвътре. Войната на Русия на прага на континента и опасността да бъде притисната между САЩ и Китай само засилиха залога за втората по големина икономика в ЕС срещу популистката вълна, която заплашва да помете това, което е останало от реда след Втората световна война.

„Аз не съм от онези, които казват, че популизмът не е проблем – той е огромен проблем“, казва Лескюр. Президентство на Льо Пен „би повдигнало въпроси за мястото на Франция в Европа, вероятно би повдигнало въпроси за мястото на Европа в света и мисля, че би унищожило ценностите, които с много трудности сме създали.“

Отгледан от комунистически журналист и профсъюзен функционер в работническото парижко предградие Монрею, Лескюр се занимава с бизнес, създаващ добавена стойност, преди да се превърне в едно от главните действащи лица в пробизнес ориентираната реформа на Макрон. Завършил елитното френско училище „Екол Политехник“ и Лондонската школа по икономика, тогава 50-годишният Лескюр е главен инвестиционен директор на канадския пенсионен фонд Caisse de Dépôt et Placement du Québec, когато се кандидатира за Националното събрание в Париж.

Завръщането му след осемгодишен престой в Канада започна добре. Той спечели място като представител на живеещите в чужбина французи и се присъедини към голямото парламентарно мнозинство на Макрон, съставено от политически новобранци, които с нетърпение искаха да приложат техническите си познания и бизнес нюх в изготвянето на политики. Лескюр пое водеща роля като председател на комисията по икономически въпроси.

„Трябва да можеш да създаваш богатство, за да можеш да го разпределяш“, казва той. „За да финансираш това, трябва да създаваш растеж, трябва да създаваш просперитет.“

С благоприятните условия на икономически растеж над 2%, спадаща безработица и най-ниския бюджетен дефицит за последното десетилетие, Макрон прокара обещаните от него промени, включително по-нататъшно облекчаване на трудовото законодателство и намаляване на корпоративните данъци.

Лескюр беше назначен за докладчик по законопроект, известен като PACTE – „Макрономика на практика“, както го нарича той – чиято цел беше да подкрепи предприемачеството чрез „предефиниране на мястото на бизнеса в обществото, за да се включат по-добре работниците“. Наборът от мерки, включващ продажба на държавни активи и правила за увеличаване на синдикалното представителство в управителните съвети, беше подготвен от двойки, съставени от законодатели и бизнес лидери.

Но още преди окончателното приемане на закона се появи сериозна пукнатина.

През ноември 2018 г. предложението за въвеждане на данък върху въглеродните емисии от горивата предизвика протестите, които станаха известни като „Жълтите жилетки“. Те прераснаха в масова национална реакция срещу високите разходи за живот и пробизнес ориентираната позиция на президента и дадоха на опозицията както отдясно, така и отляво оръжие, с което те не спират да се възползват.

„Икономиката на предлагането означава гарантирана гибел за обществото“, заяви Меланшон по онова време. Льо Пен осъди „социалното отстъпление“, което политиките на Макрон насърчаваха, и поиска данъците да бъдат отменени.

Политическата грешка в преценката на готовността на избирателите да плащат за климатични политики се оказа скъпоструваща, като правителството в крайна сметка похарчи над 10 млрд. евро за данъчни облекчения и бонуси за работници с ниски доходи в опит да възстанови спокойствието.

„Честно казано, тогава никой не го предвиди“, казва Лескюр. „Президентството не го предвиди, опозицията не го предвиди. И това е трудното, когато си политик – да поддържаш връзка с реалния свят, с хората на място, и да се опитваш да разбереш страха и тревогата на хората.“

Макрон имаше малко време да се фокусира отново върху основните си икономически реформи, преди да удари Covid. Реакцията на президента беляза рязко отклонение от политиката, тъй като заповедта да се подкрепи икономиката „на всяка цена“ доведе до това държавата да похарчи огромни суми за финансиране на спрелите предприятия и работниците, изведени в принудителен отпуск.

(Продължава на следващата страница)