Как десетилетието на Макрон на власт превърна Франция в най-слабото звено на Европа

Разходите не се различаваха значително от тези на другите европейски държави, но той не успя да затвори кранчето достатъчно бързо. По-малко от две години по-късно президентът отново увеличи разходите за подпомагане на домакинствата, тъй като цените на енергията се повишиха, а след това скочиха, когато Русия нахлу в Украйна.

За трите години от 2020 г. насам държавният одитор Cour des Comptes е изчислил, че разходите за кризата и стимулирането, свързани с пандемията от Covid, възлизат на около 190 млрд. евро. В по-късен доклад органът оцени брутните разходи по време на енергийната криза на 72 млрд. евро (повече от годишните разходи за отбрана), включително почти 8 млрд. евро в нецелеви субсидии за гориво.

Тези средства помогнаха на Макрон да отблъсне предизвикателството на Льо Пен на президентските избори през 2022 г., но той загуби мнозинството си в парламента.

Към този момент дори хора от вътрешния кръг се оплакваха, че нямаше почти никакви признаци за амбициозна програма извън орязаната пенсионна реформа, която щеше да разчита на това хората да работят по-дълго, вместо на коренна промяна.

„Всъщност не разговаряхме за нищо повече от това, че, знаете, има война на границата на Европа“, казва Лескюр. „Това бяха донякъде избори по подразбиране, при които мисля, че французите избраха човека, който според тях беше най-подходящ да се справи с международната ситуация.“

Държавните финанси на Франция и политическият капитал на Макрон все още не са се възстановили. Опитът на президента да си възвърне контрола върху изготвянето на политиките чрез предсрочни избори през 2024 г. влоши положението, като доведе до избора на парламент, който на два пъти принуди министър-председателите да подадат оставка и забави усилията за оздравяване на финансите.

На фона на борбата за политическо оцеляване, смъртоносните удари по „Макрономиката“ дойдоха с бюджетите за 2025 и 2026 г. Лескюр действа на няколко фронта, като защитава пробизнес политиките, отблъсква призивите за данък върху богатството и се опитва да овладее извънконтролните разходи за социално подпомагане.

Лескюр е убеден, че „Макрономиката“ ще остави трайно наследство. Той изтъква по-добре функциониращия пазар на труда с повече заети хора от всякога, все още процъфтяващата „нация на стартъпите“ и икономическия растеж, който – измерен за десетилетието – е надминат само от Испания сред големите европейски държави. Той казва, че лидерството на Макрон в кризи – от Covid до Украйна – също е затвърдило идеята, че „Франция без Европа не е много, но и Европа без Франция също не е много“.

И все пак загубите се натрупаха. Миналата година министър-председателят Себастиан Льокорню спря пенсионната реформа на Макрон и удължи срока на действие на това, което трябваше да бъде еднократен данък върху големите компании, за да убеди опозиционните групи да не го свалят чрез вотове на недоверие по отношение на фискалните планове.

„Повишаването на данъците върху корпорациите в момент, когато растежът е предизвикателство, никога не е добър ход“, казва Лескюр. „Беше важно да се намери политически път към стабилност и ние го направихме, но с определена цена.“

Последната битка за бюджета е най-хаотичната досега, тъй като инвеститорите губят доверие в способността на Франция да се справи с фискалните си затруднения, което предизвика срив на пазарите на облигации и доведе разходите по заемните средства на страната до нива, по-високи от всички, наблюдавани по време на кризата с еврото.

Лескюр предложи необичайно драстични съкращения на разходите, включително непопулярни замразявания на заплатите в публичния сектор и на някои пенсии. Но за да върне фискалното оздравяване в правилната посока, той удължи и действието поне на част от еднократния данък върху големите компании, както и премахна други облекчения и изключения.

Президентските избори може да нанесат смъртоносен удар на проекта на Макрон.

Льо Пен, която се радва на висока подкрепа в проучванията, все още не е представила подробно икономическата си програма. Тя обаче представя плановете си като нов избор за обществото, който ще включва отмяна на пенсионните реформи, за да могат работниците да се пенсионират още на 60 години. Критиката от нейната партия „Национален сбор“ е недвусмислена: „Невъзможно е да се направи по-лошо от вас“, заяви депутатът от „Национален сбор“ Жан-Филип Танги на заседание на финансовата комисия миналата седмица. „Ти се провали във всичко, ти съсипа всичко.“

Меланшон обещава огромно увеличение на данъците за бизнеса и богатите, както и значително по-високи заплати. През последните седмици той доминираше в голяма част от икономическия дебат с предложението си за отмяна или замразяване на френските дългове, държани от централната банка.

На въпроса дали ще се кандидатира за преизбиране в Националното събрание, Лескюр отговаря, че 10-те му години са „дълъг мандат“, но „не изключва възможността да не се кандидатира“.

„Убеден съм, че когато нещата се утаят – след една година, след две години, може би след пет години“, казва той, „хората ще осъзнаят колко много се е променила Франция през последните 10 години.“