Франция се превръща в символ на проблемите с държавния дълг

Влошаващите се публични финанси и политическата безизходица на Франция се превръщат във все по-голяма грижа за инвеститорите в облигации. Разходите по заемите на страната доближиха върховете от ерата на финансовата криза, а предстои поредна трудна бюджетна битка, пише CNBC.

Втората по големина икономика от Европейския съюз (ЕС) преживява повтаряща се политическа нестабилност и нарастващо фискално напрежение през последните години. Тя многократно нарушава правилата на Европейската комисия (ЕК) относно бюджетните дефицити и ограниченията на дълга, а поредица от министър-председатели бяха отстранени след неуспешни опити за реформи, съкращения на разходите и повишаване на данъците, за да се овладее ситуацията.

Франция е обект на процедура на ЕС при прекомерен дефицит, като Съветът препоръчва страната да прекрати прекомерния си дефицит до 2029 г. Тя обаче има дълъг път пред себе си.

Договорите на ЕС определят референтни стойности от 3% от БВП за държавния дефицит и 60% за държавния дълг. Миналата година дефицитът на Франция достигна 5,1% от БВП, докато съотношението дълг/БВП надхвърли 115%.

През юли Международният валтен фонд (МВФ) прогнозира, че брутният държавен дълг на Франция ще достигне около 118,5% от БВП през 2026 г. и ще надхвърли 120% през 2027 г., като ще остане над това ниво до 2030 г.

В същото време икономиката буксува, като се свива с 0,2% на тримесечна база през първите три месеца на тази година и стагнира през второто тримесечие.

Сътресенията предизвикаха остър стрес на пазарите на облигации в страната. Доходността по френските държавни облигации се повишава драстично през последната година, изострена от въздействието на войната между САЩ и Иран върху разходите по заемите в световен мащаб. Франция е с едни от най-високите разходи по държавните заеми в Г-7.

Доходността по 10-годишните френски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2008 г. насам, над 4,13%, миналата седмица и се търгуват на около 4,1%. Доходността и цените на облигациите обикновено се движат в противоположни посоки.

Френското Национално събрание е идеологически раздробено, което води до чести вотове на недоверие, колапс на правителството и застой около националния бюджет.

Очаква се Франция да представи бюджетните си планове за 2027 г. на парламента до началото на октомври. Бюджетът от миналата година доведе до застой, заради който премиерът Себастиан Льокорню прокара законопроекта след месеци забавяне.

Льокорню е петият човек, заемал поста на министър-председател само за две години. Той подаде оставка само 27 дни след назначаването му заради политическите разногласия, затруднили изграждането на работеща правителствена програма. Той беше преназначен от президента Макрон малко след това.

Друг източник на несигурност, който натежава върху френските облигации, са президентските избори през 2027 г. Крайнодесният кандидат Марин льо Пен в момента е фаворит за поста.

Джон Стопфорд, ръководител на отдела за доходи от множество активи в Ninety One, коментира пред CNBC, че нарастващите дефицити и забавянето на растежа са се превърнали в глобален проблем след пандемията от Covid-19, войните и последователните енергийни кризи, но Франция „се откроява“.

Според него има по-широко предизвикателство – развитите страни да намерят начин да балансират счетоводните си книги и да насочат дълга към по-устойчив път. Ако не успеят да го направят, вероятно ще се стигне до „бунт на пазара на облигации“ в някакъв момент, добавя Стопфорд.

„Това, което би могло да забави възстановяването, е не само вътрешната политика, но и по-широкият макроикономически фон“, добавя Теофил Легран, стратег по лихвените проценти в Natixis CIB.

„Пазарът не очаква Франция да се върне към дефицит от 3% през 2027 г., но търси признаци, че бюджетът за 2027 г. е в съответствие с надежден средносрочен път за стабилизиране на публичния дълг. Този път става все по-труден за изпълнение“, допълва той.

Войните и по-високите дългосрочни лихвени проценти вече усложняват фискалното уравнение, докато горещите вълни и горските пожари това лято добавят още един слой несигурност, подчертава Легран.

Последните месеци на тази година и първото тримесечие на 2027 г. са най-вероятният прозорец за нов прилив на нестабилност на пазарите на облигации заради дебатът за бюджета и президентската динамика, според него. Все пак не се очаква повторение на шоковия модел от 2024/2025 г.

Ейприл ЛаРус, ръководител на инвестиционните специалисти в Insight Investment, казва, че въпреки все по-мрачните заглавия, свързани с френската икономика, има „изненадващо малко признаци, че Франция се готви за вида фискална корекция, която динамиката на дълга ѝ изглежда би изисквала“.

„Очакванията за растеж се ревизират надолу, дългът се очаква да продължи да нараства, а доходността по облигациите вече е на нива, невиждани от финансовата криза насам“, посочва тя. „Все пак постигането на смислено ограничаване на разходите остава политически трудно. С пенсионната реформа, която е на практика отложена до изборите през 2027 г., и силно фрагментирания парламент правителството изглежда фокусирано върху поддържането на политическа стабилност, вместо върху справянето с основния фискален проблем“, коментира тя.

Въпросът за инвеститорите сега е дали политиците могат да съберат достатъчно воля да поставят публичните финанси по по-устойчив път, преди пазарният натиск да се засили.