Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че не изключва възможността да напусне поста си по-рано, за да участва във френската политика, предаде Bloomberg.
„Възможно е това да се случи“, каза тя пред Les Echos в отговор на въпрос дали това би било опция, ако икономическата сигурност намалее. „Вярвам, че европейският глас трябва да бъде чут в дебата за френските президентски избори“, добави финансистът.
В същото интервю Лагард повтори предишни свои изявления, че „в период на нови сътресения капитанът на кораба на ЕЦБ трябва да остане на борда“.
Кристин Лагард неведнъж е била свързвана с националната политика, въпреки че по-рано е описвала президентския пост във Франция като „ужасна работа“. Нейният мандат начело на ЕЦБ изтича през октомври 2027 г.
Тя посочи пред Les Echos, че е „напълно възможно“ в следващите месеци да проведе откровени разговори с някои от френските кандидати.
„Ако този дебат разкрие по-ограничена визия за мястото на Франция в Европа, смятам, че ще бъде необходимо да се обясни защо това би бил болезнен път за страната ни и за нашите съграждани“, каза председателят на ЕЦБ.
Лагард също така заяви пред френското издание, че ЕЦБ е постъпила правилно, като е повишила лихвените проценти миналия месец.
„Убедени сме, че взехме правилното решение“, каза тя. „Още през април голямо мнозинство от Управителния съвет беше готово да вземе такова решение, но нямахме цялата необходима информация.“
През юни ЕЦБ стана първата централна банка от Г-7, която повиши лихвите след началото на войната на САЩ и Израел в Иран. Банката мотивира решението си с това, че шокът при енергийните цени се разпространява в икономиката и инфлацията не може да бъде оставена да излезе извън контрол.
Оттогава временното мирно споразумение между САЩ и Иран доведе до рязък спад на цените на петрола, премахвайки основния двигател на инфлацията. В сряда последният доклад за еврозоната показа, че през юни растежът на цените се е забавил с по-рязък от очаквания темп.
Кристин Лагард заяви още, че шоковете в предлагането продължават да се разпространяват в икономиката, но вторични ефекти засега не са се материализирали.
„Изправени сме пред външен шок в предлагането, който се разпространява в останалата част от икономиката и сега виждаме неговите косвени ефекти“, каза тя. „Също така следим внимателно риска от вторични ефекти, въпреки че засега те не са се проявили.“


"Българската врътка" завладява Европа
Цените на колите втора ръка в Германия падат
Арестуваха американски баскетболист с близо 34 кг канабис на летището
България завърши кампанията си в Лига на нациите
Стартираха първите за учебната година практически посещения на студенти в Районния съд във Варна
България губи огромни инвестиции заради блокирани вятърни проекти
К. Павлов: В София и Варна има надценени имоти, ръстът на цените ще се забави
На пазарите има предостатъчно петрол въпреки атаките в Ормузкия проток
Deutsche Bank се прицелва в САЩ на фона на рекордна година за трейдърите ѝ
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Прическите, които са навсякъде през есен 2026
Тайра Банкс и канадският бизнесмен се разделиха
Максимумът на метеорния поток Леониди ще е в нощта на 18 ноември
Не е само войната на Путин: Защо голяма част от руснаците подкрепят нахлуването в Украйна?