Горещините в Европа показват пропуски в застраховането с нарастването на загубите за бизнеса

Повече от век кафенетата в италианския град Пауда приемаха клиенти за питие в ранната вечер, или аперитив, като ги насърчаваше да седнат навън и да поговорят преди вечеря, пише Ройтерс.

Докато Европа преживява петата си гореща вълна за тази година, традиционният времеви пояс от 18 до 19 ч. почти изчезна, тъй като хората търсят климатизирани затворени пространства, намалявайки продажбите на много компании от сектора на хотелиерството и ресторантьорството.

Натискът се засилва и от факта, че крайните горещини често не се покриват от традиционните застраховки срещу прекъсване на дейността, което разкрива все по-голяма празнина в защитата на компаниите в цяла Европа.

Рейтинговата агенция Moody's публикува данни, според които миналото лято горещините в Европа са стрували 43 млрд. евро под формата на загубен брутен вътрешен продукт и са генерирали само около 500 млн. евро под формата на плащания по застраховки.

В Пауда аперитивът вече често започва по-късно, „което означава, че местата за сядане на открито, терасите, външните пространства... остават неизползвани и празни“, казва Федерика Луни, председател на хотелиерската асоциация APPE Padova.

Според допитване сред около 600 компании от хотелиерския сектор в града и провинцията му над 80% са обявили спадове на оборотите с около 20% по време на горещата вълна през последно време.

„Спад от 20% изтрива маржа ви“, казва Луни.

Горещите вълни оказват все по-голямо въздействие върху икономиката на Европа, като намаляват производителността, ограничават разходите на потребителите и увеличават оперативните разходи.

За застрахователните компании такива загуби трудно могат да се покрият, тъй като те често произтичат от косвени оперативни прекъсвания на дейността, а не от имуществени щети.

„Самата жега не е традиционен застрахователен риск“, казва Свеня Сурмински, управляващ директор за климат и устойчивост в компанията Marsh.

„Екстремната жега рядко причинява катастрофални материални щети, както го правят наводненията или бурите, но финансовите оперативни сътресения, които предизвиква, могат да бъдат също толкова тежки“, допълва тя.

Допитване от 2023 г. сред 9000 малки и средни компании, проведено за европейския регулатор в областта на застраховането, установи, че 28% от тях разполагат със застраховка за прекъсване на дейността като част от имуществената си застраховка, а 17% имат защита срещу прекъсване на дейността, която не е свързана с имуществени щети и включва събития като стачки.

Пропуските в защитата се задълбочават, тъй като икономическите разходи, свързани с екстремните горещини, нарастват. Влаковете закъсняват, селскостопанските добиви намаляват, а разходите за охлаждане на заводите се увеличават, докато работниците често се затрудняват да поддържат производителността си в периоди на продължителни крайни горещини.

Сред компаниите, които са отбелязали загуби вследствие на  горещото време или предупредиха за потенциални последици в бъдеще при отчетите си през второто тримесечие, бяха швидският доставчик на оборудване за магазини ITAB Group, италианският производител на цимент Buzzi и френската компания за разплащания Worldline.

Комбиниран риск

Горещината често действа като комбиниран риск, като взаимодейства със сушата, горските пожари и недостига на вода вместо да предизвиква единично, ясно определено събитие, водещо до загуби. Това затруднява моделирането и застраховането ѝ в сравнение с някои други природни бедствия.

Предизвикателството е особено сериозно в Европа, най-бързо затоплящият се континент в света. Данните на Reuters Climate Monitor показаха, че средната температура в Западна Европа е била с близо 10 градуса по Целзий над средните нива през 1961 и 1990 г. на 11 август.

Събрани данни от платформата за опазване на околната среда CDP показаха, че 35% от компаниите, които тя следи, са определили горещините като рисков фактор, като начело са предприятията в секторите на промишленото производство, услегите, инфраструктурата и хранително-вкусовата промишленост.

Макар че застраховката може да покрие някои физически загуби, свързани със събития като спиране на електрозахранването, компаниите често посочват, че обезщетенията не компенсират в достатъчна степен пропуснатите продажби и намалената активност на клиентите.

„Истинската загуба се състои в приходите, които не се реализират, и стопанската дейност, която не се осъществява поради прекъсването на електрозахранването“, отбелязва Луни.

За да запълнят празнината, застрахователните компании често проучват параметрични продукти, при които изплащането се извършва автоматично, когато температурите надхвърлят предварително определени прагове.

За разлика от традиционните застраховки, основани на обезщетение, такива полици не изискват продължителен процес на оценка на щетите.

Очаква се европейският пазар на параметрично застраховане да достигне 7,93 млрд. долара до 2031 г., според доклад на компанията KBV Research, като между 2025 и 2032 г. трябва да отбележи съставен годишен ръст от 9,5%.

Такива политики вече се използват в земеделието, където горещините могат да намалят добивите или продуктивността на добитъка, а експерти в индустрията виждат възможности за разширяване в сектори като транспорт и защита на работната ръка.

„Параметричното застраховане наистина може да изиграе роля“, казва Ейдан Рер, ръководител на отдела за решения за публичния сектор във Великобритания и Ирландия в Swiss Re.

Въпреки това компаниите ще трябва да се съсредоточат основно върху  приспособяването на дейностите си, за да издържат на по-чести периоди на крайни горещини чрез мерки като инвестиции в технологии за охлаждане, преустройство на работните места и стрес тестове на веригите за доставки, казва Сурмински.

„Предприемайте действия, за да избегнете загуби вместо да се заемате с тях, след като вече са настъпили“, съветва тя.