Най-застрашени от горещините са работещите в строителството и селското стопанство

В България започва да се мисли активно за мерки, свързани с намаляване на трудовите злополуки в горещите дни. Това се налага поради значителната промяна на температурите в световен мащаб и у нас през последните пет-шест години. Това каза д-р инж. Владислава Кирова, консултант по безопасност, човешки капитал и организационна устойчивост, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

В Европа основните мерки, които прилагат работодателите в периоди на по-високи температури, са свързани с изместване на работното време към ранните часове на деня, намаляване на работата на открито, хидратиране на служителите. По-големите предприятия осигуряват и т. нар. студени точки, където служителите могат да влизат, за да се охладят.

Най-застрашени от горещините са работниците в сектора на строителството и селското стопанство, както и служителите, които работят в градска среда, като полицаи, транспортни работници. Процесите в някои икономически дейности предполагат отделянето на топлина и дори на закрито работниците са изложени на топлинни натоварвания, коментира събеседничката.

В България проверките за това дали работодателите прилагат мерки за предпазване на служителите от крайните горещини се осъществяват от Главна инспекция по труда и нейните регионални подразделения. Службите по трудова медицина консултират активно работодателите, с които имат подписани договори, отбеляза Кирова.

На европейско равнище Европейската агенция за безопасност и здраве при работа е разработила програма и мерки, които работодателите трябва да спазват.

Практиката за изместване на работното време в по-ранните часове от деня е особено застъпена в Гърция и Испания поради климата в тези страни, отбеляза Кирова.

Според нея от икономическа гледна точка изместване на работното време би довело до по-висока производителност, по-малко инциденти на работното място и би предотвратило спиране на работата за по-дълго време.

„В България е трудно да се стигне до разкъсване на работното време, но по-ранното започване на работа е постижимо, още повече че през последните години метеорологичните прогнози за горещи вълни са много точни“, коментира Кирова.

Статистически данни сочат, че между 2000 г. и 2020 г. 500 хил. души са починали вследствие на експозиция към екстремни температури, съобщи тя. 35% от смъртните случаи вследствие на топлинно излагане, са в Европа.

Тревожната статистика е станала причина тази година Европейската агенция за безопасност и здраве при работа да определи като ключови теми последиците за работниците от крайните горещини и психичното здраве в работната среда.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.