Предвижда се шесткратно увеличение на тавана на лихвите по едномесечните кредити

„Прогресивна България“ предлага близо 6-кратно увеличение на тавана на лихвите по едномесечните кредити – от около 3,5% на 20%, а за тримесечните таванът скача близо 3 пъти – от около 11% на 30%, предупреждава депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров в своя публикация във фейсбук.

„Става дума за кредити до три минимални работни заплати – именно тези, до които най-често прибягват хората във финансово затруднение“, отбелязва той.

Проектът на Закон за потребителските кредити, внесен от икономическия министър Александър Пулев, беше одобрен на правителствено заседание на Министерския съвет на 27 август. Със законопроекта се транспонира европейска директива, но Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията е направило допълнителни предложения, като целта им е „подсилване на защитата на потребителите и изсветляване на сектора“, по думите на депутата от „Прогресивна България“ Константин Проданов.

Оскъпяване на „малките“ кредити

Основният проблем в законопроекта е свързан със значителното повишаване на лихвите по кредитите с по-малък размер и по-кратък срок. Според настоящото законодателство годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Това означава, че според настоящия размер на лихвата (10,40% до декември 2026 г.) лихвата към кредита може да бъде максимално 52% за целия му срок.

Това правило се запазва с предложенията на икономическия министър, но към него се добавят различни възможности за кредити до три минимални заплати, определени към момента на отпускането му. В този случай за срока на издължаване на общата сума, дължима от потребителя, общият разход по кредита не може да надвишава общия му размер. Това означава, че при кредит от 1860,60 евро (колкото са три минимални заплати), длъжникът ще трябва да върне общо 3721,20 евро, докато според сега действащото законодателство сумата би била 2828,10 евро.

Ако договорът за кредит предвижда той да бъде погасен до 1 месец, тогава лихвата може да бъде до 20% от главницата, предвиждат предложенията на управляващите. Това означава, че след месец длъжникът ще има да връща 2232,72 евро, а ако срокът е 3 месеца, лихвата е до 30%, т.е. трябва да върне 2418,80 евро. Проблемът беше огласен миналата седмица от Mediapool.

В свое запитване към Александър Пулев от 4 септември депутатът Константин Проданов дава възможност на икономическия министър да изясни какви са конкретните мерки, планирани в закона във връзка със защитата на потребителите и изсветляването на сектора на бързите кредити.

В отговора, публикуван на 15 септември в сайта на парламента, са засегнати и кредитите до три минимални заплати, като е отбелязано, че се въвежда „горна граница на общите разходи по кредита за кредити със срок за погасяване до един месец и със срок за погасяване от един до три месеца и за кредитите на стойност до три минимални работни заплати“. Няма уточнение обаче за разликата между предложения със законопроекта таван и досегашната регулация.

Промени, свързани с европейските изисквания

Основната част от законовите промени, предложени от икономическото министерство, е важна и закъсняла. Те се правят във връзка с Директива (EC) 2023/2225, която е трябвало да бъде въведена в българското законодателство още до края на ноември 2025 г. Законопроектът на кабинета „Желязков“, изготвен във връзка с европейските изисквания обаче, не стига до разглеждане след оставката на правителството през декември. В резултат на това на 30 януари започва процедура на Европейската комисия, като на 16 юли ЕК уведомява страната, че ако не бъдат приети бързи действия за транспониране на директивата, ще започне съдебна фаза на наказателната процедура.

„Настоящото правителство е принудено в спешен порядък да наваксва пропуснатото време и да предотвратява последиците от забавянето, допуснато от предходните управляващи“, посочва Александър Пулев в отговора си към Константин Проданов.

В съответствие с директивата в проекта на управляващите се въвежда забрана във връзка със застрахователната полица, свързана с договор за потребителски кредит, да се използват лични данни на потребителите, съдържащи медицинска информация относно диагностицирането на онкологични заболявания. Предлага се забраната да важи за 10 години след края на лечението на потребителя.

Предвиждат се по-строги изисквания за оценка на кредитоспособността на потребителите, като на кредиторите се предоставя достъп до бази данни, съдържащи информация, необходима за тази оценка. От статията на Mediapool става ясно, че такъв достъп обаче е отказан до регистъра на хазартно зависимите лица.

Във връзка с директивата се въвеждат регулация и контрол на всички кредитори и кредитни посредници на потребителски кредит, като се разписва изискване за разрешение и регистрация на всички кредитни посредници за предоставяне на потребителски кредит. От писмената комуникация между Пулев към Проданов става ясно, че по-строгите изисквания те ще бъдат приложими най-вече за фирмите за бързи кредити.

В проекта е записано още, че „физическите лица, включително прокуристи, управители, членове на управителен или контролен орган, или на ограничено отговорни съдружници или действителни собственици трябва да притежават добра репутация“. Те трябва да отговарят и на определени условия едно от които е да притежават висше образование с образователна степен не по-ниска от „бакалавър“. Не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не са реабилитирани. За служителите обаче няма предвидени подобни клаузи. За тях има изискване „за познания и компетентност“, но въпросът с криминалното досие не е засегнат. В интервю пред БНТ депутатът от управляващото мнозинство Стефан Белчев засегна въпроса, казвайки, че „ще натиснем фирмите да не назначават хора, които са с криминални досиета“. В законопроекта, предложен към момента обаче, клауза за подобен натиск не присъства.

„Внимание! Вземането на кредит струва пари“

Сред мерките за повишена защита на потребителите в законопроекта е и прецизиране на правилата за реклама на бързи кредити. Подобно на рекламите на хазарт, при тях трябва да бъде включено предупреждение чрез използването на посочения по-горе израз или друг подобен на него, който да подчертава, че вземането на кредит струва пари. Забраняват се заблуждаващи реклами, въвеждат се изисквания към съдържанието на информацията в рекламата за кредит, както и възможност за забрана на реклами, които подвеждат и подтикват потребителите към вземане на необмислени решения.

Проектът предвижда да се забрани реклама на кредитни продукти, която насърчава потребителите да търсят кредит, като твърди, че кредитът ще подобри финансовото им положение или създава грешното впечатление, че чрез кредита ще забогатеят или се подчертава бързината за получаване на кредита или се твърди, че дадена отстъпка е обвързана с условие за сключване на договор за кредит.

Законопроектът е внесен за разглеждане в Народното събрание в петък – на 11 септември и предстои разглеждането му, като още днес по темата заседава Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия.