Как изборите по света подлагат на изпитание влиянието на Тръмп в чужбина

През август президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че 97% от кандидатите на Републиканската партия, които е подкрепил, са спечелили вътрешнопартийните си избори.

Наистина, Тръмп демонстрира способност да влияе върху изборните надпревари, особено в рамките на Републиканската партия, като успяваше да отстрани политици, които не харесва, като например сенатор Джон Корнин (републиканец от Тексас) и конгресмен Томас Маси (републиканец от Кентъки), пише CNBC.

Въпреки това, макар че той не се притеснява да изразява мнението си за чуждестранни лидери, влиянието му върху изборите в други държави се оказва доста по-слабо.

Президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва беше преизбран, като победи Флавио Болсонаро – съюзник на Тръмп, чийто баща Жаир Болсонаро също беше близък до американския президент.

Студентското движение в Сърбия нанесе поражение на управляващата партия на Александър Вучич – популистки лидер, който поддържа връзки с Тръмп и неговия кръг. Вучич заемаше поста президент на Сърбия от 2017 г. насам, а преди това, от 2014 до 2017 г., беше министър-председател.

В речта си, с която призна поражението, Вучич заяви, че загубата се дължи на „легитимиране на революция, извършена от народа с пряката подкрепа на различни европейски държави и на американската „дълбока държава – онази част от нея, която се противопоставя на президента Тръмп“.

По-рано тази година вицепрезидентът Джей Ди Ванс посети Унгария за два дни и публично подкрепи тогавашния министър-председател Виктор Орбан. Орбан, който също е верен съюзник на Тръмп и се ползва с неговата подкрепа, загуби изборите и се наложи да напусне властта след 16-годишно управление.

През октомври Тръмп изрази подкрепа и за преизбирането на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Макар резултатите от изборите на 27 октомври все още да не са окончателни, според агенция „Асошиейтед прес“ партията на Нетаняху – „Ликуд“, изглежда губи мнозинството си в парламента.

Експерти отбелязват, че влиянието на Тръмп върху конкретни избори по света остава променливо и несигурно.

„Изборите винаги са на първо място национални, а регионалното или глобалното им измерение остава на много заден план“, коментира пред CNBC Кас Муде, професор по международни отношения в Университета на Джорджия.

Освен това не е ясно дали Тръмп някога е имал сериозно влияние върху крайнодесни фигури извън САЩ, отбелязва Стайн ван Кесел, професор по сравнителна политология в Лондонския университет „Кралица Мери“.

„Крайнодесните партии и политици обичат да празнуват победите си взаимно, тъй като това им позволява да се представят като част от успешно глобално движение“, казва той. Експертът допълва, че тези връзки могат бързо да се влошат, когато националните интереси влязат в конфликт, а чуждестранният партньор стане „токсичен“ в очите на местните гласоподаватели.

Ван Кесел посочва разрива между Тръмп и италианския министър-председател Джорджа Мелони по-рано тази година. Той възникна, след като Италия отказа да позволи на американски самолети да използват една от военновъздушните бази на НАТО за целите на войната срещу Иран.

Силата на десницата

Десните движения остават силни на много места по света. Във Франция Марин льо Пен към момента е фаворит за наследник на президента Еманюел Макрон, според данните от различни социологически проучвания. Исторически погледнато обаче, тя често започва надпреварата като лидер сред множество кандидати, преди подкрепата да се консолидира около по-умерен претендент.

В Германия крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) спечели 20,8% от гласовете на федералните избори през февруари 2025 г. и се превърна в най-голямата опозиционна сила в страната.

Хавиер Милей, съюзник на Тръмп, управлява Аржентина, а новият президент на Колумбия – Абелардо де ла Есприела, беше избран въз основа на крайнодясна платформа.

Муде отбелязва, че повечето крайнодесни лидери се разграничават от Тръмп, когато той стане по-непопулярен в техните страни. Дори в САЩ рейтингите на президента са близо до рекордно ниски нива, което се дължи на войната с Иран и високите разходи за живот заради поскъпването на горивата.

„Когато са икономически разочаровани, избирателите са склонни да дадат шанс на всеки, но щом тези експерименти се провалят, те се насочват към нещо друго“, казва Дейвид Баркър, професор по управление в Американския университет във Вашингтон, окръг Колумбия. В този смисъл Тръмп „подкопава способността на своите съюзници да запазят подкрепата си“, добавя той.