Big Tech инвестира рекордно в AI инфраструктура и орязва плащанията към акционерите

Най-големите американски технологични компании са генерирали рекордни парични потоци през първите девет месеца на 2026 г., но са върнали на акционерите най-малкия дял от тях за последните поне 15 години. Причината е бързото нарастване на разходите за изкуствен интелект (AI), което ограничава възможностите за обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти, пише Ройтерс.

Microsoft, Alphabet, Amazon, Meta и Oracle са върнали на акционерите под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции 9,3% от генерираните от бизнеса им средства през първите три тримесечия на годината. Година по-рано делът е бил 27,4%, според анализ на информационната агенция, който се основава на данни на LSEG и финансовите отчети на компаниите.

Оперативният паричен поток на петте дружества нараства с 29% на годишна база до рекордните 542,9 млрд. долара. В същото време капиталовите им разходи, подхранвани от бума на изкуствения интелект, се удвояват до 556,9 млрд. долара. Така за първи път от 2011 г. насам инвестициите надхвърлят средствата, генерирани от оперативната дейност на компаниите.

Това води до общ отрицателен свободен паричен поток от 14 млрд. долара. За сравнение, през същия период на миналата година петте компании са отчели положителен свободен паричен поток от 143,5 млрд. долара.

Обратното изкупуване на акции понася основния удар

Най-сериозно е свиването при обратното изкупуване на акции. През първите девет месеца на 2026 г. петте компании са изкупили обратно свои акции за общо 13,6 млрд. долара – с 83% по-малко спрямо 81,8 млрд. долара година по-рано.

За разлика от това, изплатените дивиденти се увеличават умерено – до 37 млрд. долара от 33,9 млрд. долара. Дивидентите обикновено се възприемат от инвеститорите като по-трайно финансово обещание, докато обратното изкупуване може по-лесно да бъде ограничено при промяна на инвестиционните приоритети.

Alphabet и Meta не са изкупували обратно акции през 2026 г., след като през първите девет месеца на миналата година двете компании са вложили общо 66,5 млрд. долара в тази дейност. Amazon не изплаща дивиденти и не е изкупувала обратно свои акции от 2022 г. насам.

Microsoft е осигурила почти целия оставащ обем на обратното изкупуване сред петте дружества. Компанията обаче е намалила разходите си за тази цел до 4,4 млрд. долара през тримесечието до края на септември спрямо 5,7 млрд. долара година по-рано.

AI инвестициите променят начина на финансиране

Отрицателният свободен паричен поток означава, че компаниите вече не могат да покриват всички плащания към акционерите със средствата, останали след инвестициите в бизнеса. Общите им плащания от 50,6 млрд. долара на практика са финансирани чрез използване на парични резерви, поемане на дълг или емитиране на акции.

През третото тримесечие капиталовите разходи на Amazon достигат 75,9 млрд. долара – с почти 80% повече от генерирания от оперативната ѝ дейност паричен поток от 42,4 млрд. долара. През същия период компанията е набрала 48,1 млрд. долара дългосрочен дълг.

Alphabet също отчита отрицателен свободен паричен поток. Компанията е набрала около 12,4 млрд. долара чрез продажба на акции и още 29 млрд. долара чрез дългово финансиране.

Натискът върху паричните потоци може да се засили, тъй като технологичните гиганти не дават сигнали за предстоящо ограничаване на инвестициите. Amazon продължава да очаква капиталови разходи от около 220 млрд. долара за цялата година. Останалите компании също заявяват намерения да увеличат вложенията си.

По-малко обратно изкупуване означава по-голяма зависимост от реалния ръст на печалбите

Свиването на обратните изкупувания има значение не само за размера на средствата, които достигат до акционерите. То може да отслаби и един от механизмите, които през последните години подкрепяха ръста на печалбата на акция на компаниите.

Когато една компания изкупува обратно собствените си акции и ги изтегля от обращение, общата печалба се разпределя между по-малък брой акции. Така печалбата на акция (EPS) може да се увеличи дори без съществен ръст на общата печалба.

Според ING чрез обратно изкупуване Alphabet е намалила броя на акциите си с 9,5% между края на 2020 и 2025 г. Това само по себе си е осигурявало около 2% годишен ръст на печалбата на акция без увеличение на общата печалба.

При по-малко обратно изкупуване компаниите ще трябва да разчитат в по-голяма степен на действителното нарастване на печалбите си, за да поддържат ръста на показателя. Това предизвикателство идва в момент, когато започват да се увеличават и амортизационните разходи за новите центрове за данни.

„Инвеститорите се интересуват много повече от печалбата на акция, отколкото от свободния паричен поток“, коментира Марк Шилски, специалист по технологичния сектор в JPMorgan, в бележка до клиенти.

Натискът върху възвръщаемостта за акционерите се вижда и в по-широкия технологичен сектор. Технологичните компании и дружествата от сектора на комуникационните услуги, които формират около 43,5% от пазарната стойност на американския фондов пазар, осигуряват доходност за акционерите от само 0,28% през юли. За останалата част от пазара показателят е 1,99%, сочат данни на MSCI.

Акционерите на най-големите технологични компании са изправени пред различен компромис: да получават по-малко средства в краткосрочен план и да разчитат, че инвестициите в изкуствен интелект ще генерират достатъчно високи печалби в бъдеще, за да оправдаят вложенията.

„През последните 15 години компаниите все повече връщаха излишния капитал на акционерите чрез обратно изкупуване и дивиденти“, коментира Ерен Станхоуп, съръководител на инвестиционното управление във Franklin Templeton. Според него новият период може да се характеризира с повече емитиране на акции и дълг, както и с по-често търсене на капитал от инвеститорите.

Над 3 трлн. долара бъдещи ангажименти за AI инфраструктура

Мащабът на инвестиционния цикъл се вижда и от поетите от технологичните гиганти бъдещи финансови ангажименти. Петте най-големи компании в надпреварата за изграждане на центрове за данни – Alphabet, Meta, Microsoft, Amazon и Oracle, са поели ангажименти за разходи на стойност над 3 трлн. долара през следващите години, съобщава Bloomberg.

Сумата обхваща договори за наем, сгради, енергия, техническо оборудване и други покупки. Тя включва както предстоящи в близко време плащания, така и ангажименти, които ще бъдат изпълнявани в продължение на десетилетия, отбелязва агенцията.

Най-голямата част от тези разходи се пада на Alphabet. Компанията е оповестила ангажименти за над 1 трлн. долара, включително за техническо оборудване, енергия и наеми. Стойността е почти осем пъти по-висока спрямо отчетената година по-рано.

Meta също увеличава значително бъдещите си ангажименти, които надхвърлят 800 млрд. долара. Малко под половината от тази сума е свързана с договори за наем на центрове за данни, чието действие все още не е започнало. Плащанията по тях ще бъдат разпределени в периоди до 30 години.

„Очакваме да продължим да инвестираме агресивно, за да подкрепим както основния си бизнес, така и нововъзникващите инициативи в областта на изкуствения интелект“, коментира финансовият директор на Meta Сюзън Ли по време на разговор с анализатори миналата седмица.

Според данните на Bloomberg общите бъдещи ангажименти по договори за наем възлизат на 1,3 трлн. долара, а останалите ангажименти за покупки – на 1,9 трлн. долара. Данните са от последните финансови отчети на компаниите, като за Microsoft са използвани оповестените поръчки за покупки и строителство в годишния отчет към края на юни.

Тези суми обаче не могат да се разглеждат като пряка съпоставка на очакваните капиталови разходи. Компаниите оповестяват ангажиментите си по различен начин, а част от тях не са свързани пряко с центровете за данни. Meta например включва и планирани разходи за потребителски устройства на подразделението Reality Labs. Alphabet и Amazon посочват и ангажименти за лицензиране на съдържание. В анализа не попадат и някои значителни финансови задължения, като вече действащи договори за наем и дълг.