АІ амбициите на Big Tech са нов тест за енергийната мрежа на Европа

Планът на японската SoftBank да инвестира 75 млрд. евро в изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект (АІ) във Франция подчертава статута на страната като водещ център. Но високите енергийни нужди на големите технологични компании ще поставят на изпитание електропреносната мрежа на континента като цяло, казват анализатори пред CNBC.

SoftBank обяви в събота плановете си да изгради АІ центрове за данни за 3,1 GW в северния регион О дьо Франс, включително нови обекти в Дюнкерк, Боске и Бушен, до 2031 г.

Тъй като над 60% от енергийните нужди на Франция се покриват от ядрена енергия, страната е особено добре позиционирана да управлява такъв енергоемък проект във време, когато Европа се бори с едни от най-високите цени на електроенергията за промишлеността сред големите икономики.

Това е ключово предимство, тъй като енергоемките центрове за данни правят инвестициите особено чувствителни към разходите за електроенергия, тласкайки компаниите към части от Европа с по-ниски разходи за ток, посочиха по-рано експерти пред CNBC.

Цените за енергоемките индустрии в Европа миналата година са били средно около два пъти по-високи от тези в САЩ и с 50% по-високи от тези в Китай и Индия, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Анализатори заявиха пред CNBC през май, че виждат силен аргумент за увеличаване на значението на ядрената енергия като ключов компонент от енергийната стратегия на европейските държави, за да се помогне за управлението на нуждите на центровете за данни.

Към 2025 г. ядрената енергия представлява само 11,8% от общия енергиен микс на Европа, докато петролът и газът все още представляват над една трета, според данни на Евростат.

Операторите на центрове за данни гледат към следващото десетилетие на енергетиката

Малките модулни реактори привлякоха вниманието на големите технологични фирми в САЩ. През 2024 г. Amazon обяви споразумение с Dominion Energy, компания за комунални услуги във Вирджиния, за проучване на разработването на такива реактори. През 2025 г. Google последва примера, сключвайки споразумение с Kairos Power и TVA за нова ядрена централа.

Тези построени в завод атомни реактори за последващо инсталиране са много по-малки от традиционните, обикновено с мощност от около 300 мегавата или по-малко.

Малките модулни реактори обикновено са проектирани за масово производство и доставка до обекти за по-бърз и по-евтин монтаж в сравнение с традиционните реактори, чието въвеждане в експлоатация често отнема повече от десетилетие. Те също не изискват свързване към мрежата, за да работят, което предлага още едно ключово предимство за доставчиците на центрове за данни.

Масовото внедряване на такъв тип реактори обаче ще бъде предизвикателство, според енергийния екип на адвокатската кантора Baker McKenzie.

Операторите на центрове за данни планират своите енергийни нужди през следващите 10 години, защото „в крайна сметка това е движещата сила зад това дали могат да работят, или не“, посочва Таня Арора, партньор в енергийната група на Baker McKenzie, в интервю за CNBC.

„Много от тях обмислят малки модулни реактори, но това е предизвикателство. Според мен никой оператор на център за данни не би поел първи по рода си риск с малки модулни реактори, а в момента няма такива, които работят извън Китай и Русия“, допълва тя.

Наличността на енергоресурси не е единственият двигател зад инвестициите на големите технологични компании в Европа. Наличието на специалисти в Лондон е друг.

Няколко американски АІ компании наскоро обявиха големи планове за разрастване на дейността си в Лондон. Това включва подкрепената от Nvidia компания Runway, която заяви пред CNBC в понеделник, че планира да направи Лондон своя нова европейска централа.

Anthropic, OpenAI и Google също обявиха планове за откриване на нови офис пространства в Лондон.

Инвестиционният план на ЕС за АІ центрове за данни се бави

Междувременно Bloomberg съобщи, че инвестиционният план на Европейския съюз на стойност 20 млрд. евро за пет мащабни АІ центъра за данни се проваля, като забавянията и проблемите с финансирането отблъскват някои потенциални партньори. За това предупреждават източници на медията, запознати с въпроса.

Миналата година ЕС обяви планове за подкрепа на т. нар. гигафабрики, за да ускори инвестициите в инфраструктура с изкуствен интелект от частни компании, но липсата на яснота относно търсенето и кога ще бъдат налични субсидиите заплашва да подкопае инициативата, казаха източниците, пожелали анонимност.

Процесът на конкурсите за поръчки трябваше да започне през май, но сега се очаква да започне през юли, според полския министър на цифровите технологии Дариуш Стандерски, който участва в преговорите с ЕС за центровете за данни. Проектите ще бъдат финансирани на два етапа, като средствата ще бъдат предвидени за 2028 г. и 2030 г., каза той в интервю.

Планът рискува да се превърне в поредната грешна стъпка в технологичната политика на ЕС въпреки притесненията, че липсата на агресивни инвестиции в местни центрове за данни може да прогони талантите в чужбина и ще изтласка Европа на заден план в поредната технологична революция, водена от Силициевата долина. Усилията за субсидиране на технологична инфраструктура се полагат от Канада до Южна Корея и Близкия изток, докато правителствата се опитват да останат релевантни в световната АІ надпревара, доминирана от САЩ и Китай. С все по-обтегнатите трансатлантически отношения по време на настоящия мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп, ЕС също така насърчава технологичния суверенитет като защитна мярка за своята сигурност, поверителност на личните данни и конкурентоспособност.

Планът на ЕС предвижда субсидии за изграждането на поне пет големи АІ центъра за данни с капацитет от един гигават всеки, достатъчни за захранване на над 700 хил. домакинства.

„Има много шум, политически погледнато“, около плана за гигафабрики, въпреки че Европейската комисия е отлагала многократно публикуването на критериите си за центровете за данни, според Мария Новицка, изследовател към мозъчния тръст Interface. „Мисля, че загубих бройката“ на всички забавяния, казва Новицка, според която „има много малко яснота“.

Липсата на финансиране означава, че само максимум два от предвидените пет центъра за данни могат да получат пари преди новия бюджет на ЕС, който започва през 2028 г. и в момента е в процес на договаряне, посочва един от източниците.