Пазарите на дълг в еврозоната са под натиск заради ситуацията с френските облигации

Във вторник доходността по държавните облигации в еврозоната се оттласна от достигнатите многоседмични дъна. Търговците на инструменти с фиксирана доходност преоценяваха книжата с различен матуритет на фона на отслабващите енергийни рискове в Персийския залив и бързо нарастващите опасения относно фискалното състояние и държавния дълг на Франция.

Доходността по чувствителните към паричната политика двугодишни германски облигации (Schatz) се стабилизира около 3,229%. Нивото е почти без промяна, след като търговците на краткосрочни инструменти направиха пауза след поредица от сесии на растеж на цените (и съответен спад на доходността), пише Investing.com.

По-напред по кривата на доходността, лихвените нива по бенчмарковите 10-годишни германски облигации се повишават от най-ниските си стойности за повече от седмица и достигат 3,479%, успоредно с плахото възстановяване на по-широкия пазар на рискови активи.

Вниманието на европейските пазари на дълг остава насочено главно към Париж, където непрекъснатото разширяване на спредовете по суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) превръща френския държавен дълг в основен източник на уязвимост за дълговите пазари на континента.

Цената на застраховката срещу фалит на Франция достига най-високи нива от 2020 г. насам на фона на задълбочаващата се дългова спирала. Затова и търговските отдели в цяла Европа са изправени пред сериозна преоценка на френския държавен риск.

Резкият скок на спредовете по френските CDS отразява нарастващата загриженост на институциите относно траекторията на структурния дефицит на Франция и продължаващата парламентарна безизходица.

Според официалните фискални прогнози държавният дълг на Франция се очаква да достигне рекордно ниво от 119,3% от общия икономически продукт през 2026 г. Съотношението дълг/БВП се предвижда да нарасне допълнително до 121,7% през 2027 г.

Френските 10-годишни държавни облигации се представят най-зле сред държавните ценни книжа на големите развити икономики. Доходността по книжата нараства с повече от 90 базисни пункта от началото на годината, като изпреварва значително повишението на доходността при германските 10-годишни облигации или американските държавни облигации.

Инвеститорите системно изискват по-висока рискова премия за притежаването на френски дългови книжа поради съчетанието от няколко фактора: фискално отклонение от целите, понижени кредитни рейтинги и продължаваща политическа несигурност след парламентарните избори, довели до фрагментиран състав на законодателния орган.

Липсата на структурна фискална консолидация подкопа традиционния статут на френските държавни облигации като ключов актив тип „сигурно убежище“ в еврозоната. Това доведе до сближаване на доходността им с тази на облигациите от периферните страни.

По време на сесията доходността по референтните френски 10-годишни облигации се оттласна от достигнатото едноседмично дъно и се повиши до 4,502%, след като на пазара отново се появиха продавачи. Това разшири спреда спрямо основните германски еталонни книжа.

Въпреки че фискалните опасения доминират на френските борси, кривите на доходност в Европа получават временна подкрепа от успокояването на енергийните пазари.

Фючърсите върху суровия петрол сорт „Брент“ продължават да поевтиняват на фона на съобщения, че морските превозвачи успешно използват алтернативни маршрути (включително тръбопроводи и операции „кораб-кораб“) за износ от Персийския залив. Отделно американският президент Доналд Тръмп изрази готовност за преки разговори с иранския президент Масуд Пезешкиан по време на Общото събрание на ООН.

Въпреки временното облекчение по отношение на разходите за енергия, инвеститорите в инструменти с фиксирана доходност остават предпазливи, докато висши представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвят за публични изяви по-късно през деня.

Предвид предстоящото изказване на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, пазарните участници се опитват да преценят дали във Франкфурт смятат скорошното повишение на лихвените проценти до 2,50% за достатъчно, за да се стабилизират средносрочните инфлационни очаквания, или пък устойчивите фискални дефицити в основните страни членки крият риск от затягане на паричната политика и през 2027 г.