Филип Лейн: Инфлацията в еврозоната ще остане висока за по-дълъг период

Инфлацията в еврозоната ще остане висока за по-дълъг период, тъй като скокът на разходите за енергоизточници оказва подкрепа на цените, коментира главният икономист на Европейската централна банка (ЕЦБ) Филип Лейн пред вестник Le Temps.

„Сега сме свидетели на втора вълна от повишения на цените – не само при петрола, но и при природния газ“, коментира той в интервю за изданието във вторник.

„Смятаме, че тази втора вълна на поскъпване на енергоизточниците би трябвало да доведе до по-висока и по-устойчива инфлация, преди тя да започне да спада към нашата целева стойност от средата на 2027 г. нататък“, добавя Лейн, цитиран от Investing.com.

Лейн предупреждава, че тази „втора вълна на поскъпване на енергоизточниците, на която сме свидетели днес, би трябвало да повиши цените на храните, на енергията в по-широк смисъл (включително електроенергията) и на стоките като цяло“. Той добавя, че „натискът върху цените на услугите, от друга страна, би трябвало да остане ограничен“.

ЕЦБ повиши лихвените проценти два пъти, след като войната срещу Иран доведе до рязък скок на разходите за енергоносители. Представителите на банката сигнализират за по-нататъшно затягане на паричната политика, включително възможно ново повишение с четвърт процентен пункт още през октомври, след като този месец беше извършено увеличение.

Очаква се в близко бъдеще инфлацията в еврозоната да достигне около 4%. Последните прогнози на ЕЦБ предвиждат тя да се ускори до 3% за тази година и 2,5% за следващата – нива, които са над целевото равнище на банката от 2%, въпреки че икономиката като цяло продължава да се държи стабилно.

Що се отнася до рисковете пред икономическия растеж, Лейн предупреждава, че „ако през тази есен се стигне до шок, който се окаже по-силен и по-продължителен, това би натежало на икономиката“.

Той обаче изразява по-голям оптимизъм относно по-мекия сценарий, като отбелязва, че „в случай на по-слаб шок растежът би трябвало да бъде подкрепен от няколко положителни фактора, като например значителните публични разходи, предприети в определени части на Европа“.

Той посочва конкретно „програмата за инвестиции в инфраструктура и отбрана в Германия и плана на Европейския съюз NextGenerationEU“.

Лейн засяга и ролята на технологиите, като отбелязва, че „макар центърът на тежестта на дейността в сферата на изкуствения интелект да не е в Европа, ние все пак разполагаме с достатъчно фирми, работещи в сектора, така че икономиката ни също да може да извлече полза“.

Като цяло оценката му е предпазливо конструктивна: „Нашият базов сценарий е, че европейската икономика ще продължи да расте с устойчиви, но умерени темпове, при условие че енергийният шок не се задълбочи.“