Казакс от ЕЦБ вижда все по-силни аргументи за ново повишаване на лихвите

Може да се наложи Европейската централна банка (ЕЦБ) постепенно да повиши лихвените проценти допълнително, за да овладее инфлацията, преди поскъпването на енергоносителите, предизвикано от войната на САЩ и Израел в Иран, да започне да се пренася върху заплатите и цените на останалите стоки и услугите. Това заяви пред Ройтерс гуверньорът на Латвийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс.

В четвъртък ЕЦБ повиши основния си лихвен процент за втори път тази година - от 2,25% на 2,5% - и предупреди, че ценовият натиск, породен от конфликта в Близкия изток, може да се окаже траен. Това засили очакванията на пазарите за ново затягане на паричната политика още през октомври.

Казакс смята, че има основание за допълнителни, постепенни повишения на лихвите, тъй като цените на енергоносителите и общата инфлация остават на високо равнище.

„Аргументите за по-нататъшно затягане на паричната политика стават все по-силни“, каза той.

По думите му нивото от 2,5%, което ЕЦБ определя като горната граница на неутралния диапазон - при който лихвите нито стимулират, нито ограничават икономическия растеж - не бива да се възприема като таван.

„Може да се наложи лихвените проценти да навлязат в рестриктивна територия“, заяви Мартинс Казакс. „Няма някакъв невидим праг или по-висока бариера, която трябва да бъде достигната, преди лихвите да надхвърлят 2,5%.“

Инфлацията в еврозоната достигна 3,3% през август, а ЕЦБ очаква тя да се ускори още през следващите месеци.

ЕЦБ може да действа без бързане

Мартинс Казакс не пожела да прогнозира дали ново повишение ще има още през октомври, но подчерта, че ЕЦБ може да действа „стъпка по стъпка“ и „без излишно бързане“.

„Ако се движим постепенно, ще бъдем в добра позиция“, каза той. „Благодарение на досегашните решения, които се оказаха правилни, засега можем да си позволим да действаме спокойно, без прибързаност или напрежение.“

Латвийският банкер отбеляза още, че икономиката на еврозоната работи близо до пълния си капацитет, което улеснява прехвърлянето на по-високите разходи за горива към крайните цени и заплатите.

„Производственият разрив се затваря, което означава, че прехвърлянето на разходите към цените и възнагражденията може да се засили“, предупреди той. „Това е ясен възходящ риск за инфлацията.“

Според Казакс инфлацията все още не е достигнала ниво, което силно да тревожи потребителите и бизнеса. Това обаче може да се промени, ако стоки от първа необходимост като горивата и храните поскъпнат още.

„Това са продукти, които хората купуват всеки ден, и затова могат да направят обществото по-чувствително към инфлацията, особено ако тя започне да изпреварва ръста на заплатите“, добави той.