Продължаващата война в Иран принуди ЕЦБ отново да повиши лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши основните си лихвени проценти за втори път тази година, опитвайки да ограничи новия скок на инфлацията, предизвикан от поскъпването на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран.

Така в четвъртък базираната във Франкфурт финансова институция увеличи лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение до съответно 2,5%, 2,65% и 2,9%, считано от 16 септември 2026 г.

"Перспективите остават изключително несигурни, като рисковете са насочени към по-бърза инфлация и по-слаб икономически растеж", се посочва в изявление на ЕЦБ след заседанието.

Миналия месец инфлацията в еврозоната надхвърли 3%, което е най-високото ѝ равнище от почти три години. Очакванията са тя да остане около тези нива и през следващите месеци.

От края на август насам атаките между САЩ и Иран срещу военни, корабни и енергийни обекти сложиха край на месец относително спокойствие. В резултат цената на петрола отново стигна 100 долара за барел, което възроди опасенията от нова вълна на ценови скок в еврозоната, която е силно зависима от вноса на горива.

Засега икономиката на 21-те държави от еврозоната се представя по-добре от очакваното въпреки по-високите разходи за горива, засилената конкуренция от Китай и последиците от сушите в Европа.

Банковото кредитиране дори се е ускорило през юли, пише Ройтерс. Това подсказва, че повишението на лихвите през юни не е нанесло сериозен удар върху икономическата активност и оставя възможност за ново затягане при необходимост.

Пазарите очакват още повишения на лихвите

Финансовите пазари вече калкулират поне още едно повишение на лихвите до края на годината, а след това още едно или две през 2027 г.

Икономистите са по-предпазливи. Повечето смятат, че решението в четвъртък може да бъде последното засега, макар че все повече анализатори предупреждават, че упоритата инфлация може да наложи допълнителни действия.

Една от причините бъдещите увеличения да бъдат ограничени е, че условията за финансиране вече значително са се затегнали. Доходността по дългосрочните държавни облигации достигна най-високите си нива от периода преди световната финансова криза заради опасенията от инфлация и нарастващ държавен дълг.

Допълнителен натиск върху доходността оказват и масовите емисии облигации от големи технологични компании, които набират средства за инвестиции в изкуствен интелект (AI), както и политическата нестабилност в Германия, добавя Ройтерс.

Въпроси и за бъдещето на Лагард в ЕЦБ

На пресконференцията след днешното заседание, освен за лихвеното решение, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард вероятно ще бъде попитана и за собственото си бъдеще в банката. Мандатът ѝ изтича на 31 октомври 2027 г.

През последните месеци името ѝ нееднократно беше свързвано с евентуално ръководство на Световния икономически форум. Самата Лагард обаче наскоро заяви, че няма да напусне ЕЦБ предсрочно, като увери журналистите: „Няма да видите гърба ми преди 2027 г.“

Същевременно съобщения, че членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел може да премине в Международния валутен фонд (МВФ), засилват очакванията за бъдещи промени в ръководството на ЕЦБ.