Местната Студена война в Полша заплашва икономиката за 1 трлн. долара

Местната Студена война в Полша ескалира, като създава самоналожена заплаха за най-бързо нарастващата голяма икономика в Европа, пише Bloomberg.

69-годишният премиер Доналд Туск и президентът Карол Навроцки, насърчен от подкрепата на Доналд Тръмп, са в ожесточен конфликт от президентските избори миналата година. Една година преди парламентарните избори конфронтацията почти блокира програмата на правителството и накара рейтингова агенция са понижи кредитния рейтинг на страната, след като усилията за намаяване на бюджетния дефицит от над 7% от БВП се провалиха. Сега това заплашва да парализира централната банка.

Конфликтът между подкрепящите Европейския съюз либерали и националистическите консерватори бушува от години, но не повлия на икономиката. Брутният вътрешен продукт (БВП) се удвои през последните десет години и надхвърли 1 трлн. долара, като постави Полша сред 20-те най-големи икономики в света. Сега, когато цените на енергийните ресурси се повишават, Русия води собствен вид война отвъд съседна Украйна, а САЩ са въвлечени в световна търговска война, кризата в сърцето на полската политика може да застраши постигнатото до момента.

Икономиката вече се забавя, като се очаква растежът догодина да достигне 2,5% спрямо 3,4 на сто през 2026 г., според прогнозите на Международния валутен фонд, публикувани тази седмица. Причината е, че средствата от ЕС се забавят, а инвестициите отслабват.

Завръщането на Доналд Туск като премиер през 2023 г. засили очакванията, че Полша отново е твърдо в традиционния лагер на ЕС. Снимка: Damian Lemanski/Bloomberg

„Притеснени сме, че този конфликт ескалира, особено предвид високото ниво на геополитическа несигурност“, коментира Войчех Костржева, президент на лобистката група Полска бизнес кръгла маса. „Това са сериозни проблеми за имиджа на Полша предвид впечатлението за възможна нестабилност в системата за вземане на решения“, допълва той.

Бурната политика в Полаша противопоставя консервативната партия „Право и справедливост“ срещу Гражданска платформа от над 20 години. Завръщането на Туск като премиер през 2023 г. след два мандата с националистическо правителство, белязани с постоянно напрежение с Брюксел и притеснения за върховенството на закона, засили очакванията, че най-голямата страна от Източна Европа в съюза отново е твърдо закотвена в традиционния лагер на ЕС. Победата на Навроцки на президентските избори миналата година разтърси управляващата коалиция.

„Компаниите не могат да планират инвестиции поради постоянните политически спорове“, коментира Йоана Маковиецка-Гаца, която ръководи лобистката бизнес група RP, като се позова на дефицита на полски корпоративни инвестиции спрямо средното ниво в ЕС. За запълването му ще са нужни допълнителни 300 млрд. злоти (77 млрд. долара).

Варшава и преди е имала разделено управление, което във Франция се нарича съжителство. За разлика от Франция полската конституция счита президента за предимно церемониална фигура, но той може да налага вето върху законите, главнокомандващ е на въоръжените сили и също така назначава съдии, посланици и председателя на централната банка.

Навроцки се опита да разшири максимално тези правомощия. Той наложи вето на 34 законопроекта, откакто встъпи в длъжност през август миналата година, над два пъти повече от броя на законопроектите, блокирани от предшественика му Анджей Дуда за двата му мандата. Президентът отказа също така да утвърди избрани от Туск посланици, което остави Полша без дипломати в ключови столици и го превърна в основен събеседник с Вашингтон.

Той също така черпи сили от близките си отношения с Тръмп, който подкрепи бившия боксьор без предишен политически опит на изборите, тъй като го смята за  гарант на отношенията между Полша и САЩ и за идеологически съюзник.

Семената на сегашния конфликт бяха посети по време на предизборната кампания, с което спорът между ветерана в полската политика и 43-годишния му десен опонент стана дълбоко личен. Туск публично подкрепи твърдения, че Навроцки е участвал в доставянето на компаньонки, когато бил охранител на хотел. Президентът отрече твърденията и заведе дело срещу медията зад тази информация.

По-рано тази година Навроцки неуспешно се опита да блокира получаването от Полша на 150 млд. евро по програмата заеми за оръжия. Вместо това той представи план с председателя на централната банка Адам Глапински за използване на печалбата от златните резерви за финансиране на отбраната.

Предложението вбеси премиера и наруши споразумение относно кандидатите за управителния съвет на централната банка, съобщават запознати с въпроса източници. Ако не бъде постигната нова сделка в следващите седмици, броят на членовете на съвета ще намалее под минимума от шест души, изискван от закона, а това ще ограничи възможностите на централната банка да реагира на кризисно положение в момент, когато облигационните пазари са затегнати.

Миналата седмица коалицията предприе стъпка и към смяна на Глапински, когото обвини, че правел услуги на предишната администрация преди последните парламентарни избори. Председателят отрече да е вършил нередности и заяви, че разследването е вредно за Полша. Централната банка предупреди също, че Съветът по парична политика, който определя лихвените проценти, няма да може да заседава, ако Глапински бъде отстранен от поста си.

Растежът на Полша се забавя след 2026 г. – МВФ очаква ръст от 3,4% тази година и забавяне то 2,5 на сто през 2027 г. Графика: Bloomberg LP

„Наблюдаваме това напрежение навсякъде“, коментира Марчей Гутовски, преподавател във факултета по право и администрация към университета „Адам Мицкевич“ в Познан. „Конституционният принцип на сътрудничество между властите явно не работи в Полша“, допълва той.

Сътрудничеството между Навроцки и правителството „не изглежда много добре“, коментира говорителят Рафал Лескиевич пред Bloomberg. „Не защото президентът не го иска, а защото правителството не подкрепя президента в усилията му“, включително тези, които спомагат Полша да се превърне в постоянен член на Г-20, допълва той.

Говорителят на правителството Адам Шлапка е отказал коментар.

Положението е още по-напрегнато във външната политика в момент, когато Източна Европа е изправена пред все по-войнствено настроена Русия. Навроцки се опитва да се възползва от нарастващите антиукраински нагласи, като лиши президента Володимир Зеленски през юни от най-високото държавно отличие на страната.

Само дни след като встъпи в длъжност той не очаквано наложи вето върху законопроект за предоставяне на помощ на украинците, живеещи в Полша, като предизвика предупреждения, че решението може да не позволи на правителството да плати за ключовата услуга за сателитен интернет Starlink, използвана от въоръжените сили на Киев.

Нарушаването на доверието само усложни преговорите на Полша с Вашингтон за установяване на американска военна база в Западна Полша, след като президентът Тръмп я одобри миналата година. Президентът на САЩ заяви миналия месец, че решението за базата, която според Навроцки ще се казва „Форт Тръмп“, може да бъде взето скоро и похвали „смелото лидерство“ на приятела си. Той също така лично покани президента на срещата на Г-20 в Маями по-късно тази година, която ще бъде първа за Полша.

Във вътрешен план реакцията на премиера беше да ескалира напрежението. Програмата на Туск за отмяна на промени в съдебната система, въведени от предишното консервативно правителство, беше саботирана от президента. След като назначи политическия си съветник в съда, премиерът беше  категоричен: „Няма да играем шах с хулигани. Вече проявих любезност“.

Обхватът на действията му вече е ограничен. Предложението на правителството за понижаване на някои данъци за средната класа, като в същото време повиши корпоративните данъци също зависи от одобрението на Навроцки, тъй като управляващата коалиция не разполага с нужното мнозинство от три пети в парламента за преодоляване на ветото му.

„Всичките ни усилия за увеличаване на бюджетните приходи са саботирани от президента“, заяви финансовият министър Андрей Домански  пред Bloomberg миналия месец. „Публичните финанси са наша обща отговорност“, добави той.

Полският премиер Доналд Туск в парламента във Варшава. Снимка: Damian Lemanski/Bloomberg

Навроцки обеща преди изборите, че няма да одобри увеличения на данъците. В отговор на въпрос за конфликта с правителството, който Moody’s Ratings посочи като причина за понижаване на инвестиционния рейтинг на Полша с една стъпка до А3 миналия месец, президентът беше уклончив.

„Това е само временен проблем на полската икономика. Ще го решим у дома“, заяви Навроцки пред Bloomberg TV в Ню Йорк.

Но той вече беше принуден да отстъпи.

По-рано този месец президентът неочаквано промени позицията си, като подписа законопроект за въвеждане на данък върху свръхпечалбите на компаниите за горива, откривайки пътя за таван на цените на бензиностанциите. Навроцки блокираше решението до юли, но отстъпи под натиск.

Туск не устоя на рядката възможност да злорадства.

В публикация в социалните мрежи сутринта след решението той беше видян да минава покрай портата на неокласическата резиденция на президента в центъра на Варшава. „Не беше нужно да се си играем така“, заяви премиерът, накланяйки чаша кафе към сградата.