Голямото завръщане на ветераните във френската политика

Редица ветерани във френската политика са известни с прозвището „завръщащите се“. Каквото и да се случи, те успяват да си стъпят на крака и да продължат политическата борба, припомнят Франс прес, Бе Еф Ем Те Ве и "Франс 24" в обобщен материал на БТА.

Това е в сила за лидерката на „Национален сбор“ Марин льо Пен, която след три неуспешни опита да се кандидатира за президент и съдебни проблеми, сега се кандидатира за четвърти път. Същото е в сила и за лидера на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, който също има няколко неуспешни  кандидатури за президент и който сега също участва в надпреварата.

В тази категория влизат и редица центристки политици, които преминаха през премиерския пост през двата мандата на президента Еманюел Макрон и след като подадоха оставка или бяха сменени с друг премиер, сега продължават да играят роля във френския политически живот. Такива политици са Франсоа Байру, Габриел Атал и Едуар Филип. Последните двама от тях също са кандидати за президент.

Бившият президент на Франция Никола Саркози е лидерът, до когото през годините често се допитваха за мнение по редица въпроси десни политици, както и настоящият президент Макрон. Тази консултантска роля му осигури неизменно присъствие в политиката. Името на Саркози често се споменава и по друг повод – проблемите му с правосъдието, заради които той дори прекара 20 дни в затвора миналата година, което беше прецедент във Франция. Зад решетките Саркози написа книга, която се превърна бързо в бестселър. Тя е издадена и у нас под заглавието „Дневникът на един затворник“.

Неуспялата срещу Саркози кандидатка за президент Сеголен Роаял, бивша партньорка на социалиста и президент Франсоа Оланд, също периодично излиза на политическата сцена. По различни поводи тя винаги е заявявала готовност да бъде на разположение. Най-често под това тя имаше предвид номинация за премиер. Наскоро Роаял пак каза, че е на разположение, като този път визираше издигането на кандидатурата й за президент от левицата. След това тя директно заяви, че ще участва в първични избори в социалистическия лагер, чрез които да бъде излъчен кандидат за президент, припомнят „20 минют“ и „Монд“. Роаял сега е начело на агенцията „Франция-Алжир“, заминаваща се с партньорството между двете страни.

За завръщащи се в политиката се смятат и бившият премиер Доминик дьо Вилпен, дясноцентристът Ксавие Бертран и социалистът Бернар Казньов, които често бяха споменавани като възможни премиери при всяка една политическа криза през втория мандат на Макрон. Сега Казньов се хвърля в битката и за президентския пост.

Завръщането на Франсоа Оланд

От всички политици най-малко вероятно да попадне в тази категория беше бившият президент Франсоа Оланд, оглавявал френската държава след Саркози и преди Макрон, тоест в периода 2012 г. – 2017 г. Неговият мандат протече особено трудно. През този период бяха извършени няколко големи ислямистки атентата на територията на Франция, като тези в Париж през януари и ноември 2015 г. и в Ница през юли 2016 г. През този период Западна Европа беше залята от миграционна вълна откъм Близкия изток в резултат на войната в Сирия. Франция стана крайна точка на вторична миграция от Северна Африка или транзитен пункт за мигранти, опитващи се да стигнат до Великобритания. През 2014 г. Русия анексира Крим, а после се разгоря и конфликтът в Донбас, като Франция заедно с Германия играеха водеща роля в Европа в усилията за намиране на решения на този конфликт. През 2016 г. Доналд Тръмп спечели първи президентски мандат в САЩ и встъпи в длъжност в последните месеци от президентството на Оланд, предвещавайки сложно бъдеще за американско-френското партньорство.

Франсоа Оланд. Снимка: Nathan Laine/Bloomberg

След приключване на президентския му мандат всички смятаха, че Оланд няма да се върне в политиката. Недоволството от управлението му беше и в основата на протестния вот, довел до избирането на младия Еманюел Макрон за президент през 2017 г. По онова време Макрон казваше, че не е нито от класическата левица, нито от класическата десница и това се хареса на избирателите, разочаровани от политиката на традиционните партии във Франция и жадни за обновлението, предложено им от Макрон.

Оланд се върна в политиката едва през 2024 г., когато се кандидатира за депутатско място от департамента Корез и беше избран в долната парламентарна камара. В миналото, преди да стане президент, Оланд е бил също депутат, евродепутат и кмет на град Тюл. Той е бил и лидер на социалистите във Франция и регионален председател на департаменталния съвет на Корез.

След избирането му за депутат през 2024 г. гласът на Оланд започна да се чува при всяка политическа криза. А в последно време няколко медии, като „Фигаро“,  Ер Те Ел и „Опинион“ съобщиха, че Оланд готви кандидатура за президент. Според тези медии бившият президент дори е организирал на 15 юли, ден след националния празник на Франция, дискретен коктейл в Сената на френския парламент, на който е събрал 160 свои съмишленици, подкрепящи идеята той да се кандидатира за президент. Оланд е дал заявка, че ако се кандидатира за поста, ще прескочи директно етапа на първичните избори на социалистите.

(БТА)