В Русия се създават условия за мобилизация, но след парламентарните избори – Москва вече не може да набира достатъчно хора, които да компенсират загубите в жива сила. Този коментар направи Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик" в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Той посочи, че това обаче ще направи войната по-видима за руското общество. „Приказките на руските управляващи, че специалната военна операция върви по план, увисват, което ще се задълбочи, ако контролът на Москва върху Крим отслабне“, прогнозира експертът по национална и международна сигурност.
Ивайло Иванов смята, че Украйна удря дълбоко в ключови сектори на руската икономика, като атакува и танкерния флот на Русия в Азовско море, прекратявайки корабоплаването там. По думите му това е част от стратегията за изолиране на полуостров Крим, като целта е да се затрудни присъствието на руските окупационни части там.
„Това е много важно, защото Крим се ползва като логистична база за подкрепа на руските войски още от 2014 г., както и поради силното политическо значение на полуострова за Путин, защото присъединяването му беше представено от него като възстановяване единството на руските земи“, припомни анализаторът.
Иванов е убеден, че нарастващото недоволство на руското общество от случващото се ще се отрази на електоралната подкрепа на парламентарните избори наесен за управляващата партия „Единна Русия“. Той подчерта, че това идва и от промяната в целевата граница, която спусна Кремъл – тя бе снижена от 55% на 45%, защото „иначе ще изглежда нереалистично“, а инструкциите в края на миналата година бяха за победа с 65%.
„Страничният ефект е все по-видимата за руското общество истина, че руският президент вече не може да изолира страната си от войната“, смята Иванов. И добави, че с разработването на две балистични ракети от Киев с обсег съответно до 300 и 800 км, които ще са на разположение до края на годината, това ще бъде още по-силно подчертано.
Според него протестите по повод временното отстраняване от Зеленски на популярния украински военен министър Михайло Федоров на 15 юли показват, че обществото иска иновативният курс в армията да продължи, както и да се промени закостенялата система – намаляване на корупцията, нов начин на мобилизация.
„Русия втвърдява позицията си, а именно, че няма да влезе в преговори, преди да окупира цялата Донецка област. Генералният щаб дори бил обещал на Путин, че до края на годината това ще бъде направено, което граничи с абсурда“, каза още атлантикът.
Колко бързо Киев ще организира производството на ракети прехващачи Пейтриът? Защо Доналд Тръмп промени отношението си към Зеленски? Допусна ли грешка американският президент по отношение на войната в Залива, като я започна без подкрепа от съюзниците и американското общество?
Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.


Обновиха материалната база на домашния социален патронаж във Варна
Черноморски туристически форум събира експерти от бранша във Варна
Удар на варненската митница: Задържаха над 45 000 контрабандни артикули
При над 99% обработени протоколи: Разликата между Йотова и Гюров е по-малко от 50 000 гласа
Двама румънци откраднаха 14 парфюма от варненски магазин
Китайските автомобили за първи път изпревариха японските в Европа
Сръбските студенти биха Вучич без студенти и политици в листите
Еврозоната губи инерция, което намалява натиска върху ЕЦБ да повиши лихвите
Руските удари унищожиха логистични центрове на голяма украинска верига
Пазарът на имоти в България е на две скорости: цените растат, а сделките намаляват
Цената на батерия надхвърли 3 пъти тази на стар електромобил
Кола на старо до 10 000 евро – тези модели рядко разочароват
BMW увеличава пробега, без да променя платформата
Volkswagen готви нова вълна съкращения - още 12 000 работни места
18-цоловите гуми завладяват Европа
Как гласува България по възраст, образование и убеждения
Радев за балотажа: Ще избираме между мира и войната
Радев представя бюджета за 2027 г. следващата седмица, повече пари за отбрана
Ще доведе ли дълговата криза до разпадане на Европейския съюз?