Европа рискува да стане зависима от външни доставчици на изкуствен интелект по същия начин, по който някога загуби контрол над пазара на мобилни технологии след упадъка на Nokia, предупреждават финландски технологични лидери на фона на опитите на Европейския съюз (ЕС) да укрепи технологичния си суверенитет, пише Euractiv.
Малко хора са в по-добра позиция да направят това от Ристо Сийласмаа, председател на Nokia от 2012 до 2020 г., ръководейки компанията през един от най-трудните периоди в историята ѝ.
В навечерието на продажбата на подразделението за мобилни телефони на Nokia на Microsoft през 2013 г., Сийласмаа предупреждава жена си и децата си, че може да се наложи да напуснат страната за известно време, очаквайки ожесточена обществена реакция. Като председател на най-важната компания на Финландия, той знае, че реакцията може да бъде широка и силна. Доминирайки при мобилните технологии, Nokia не беше просто бизнес, а символ на национален успех.
Повече от десетилетие по-късно, Сийласмаа вярва, че Европа е изправена пред различно, но свързано с това предизвикателство. Този път става въпрос за изкуствения интелект.
„Помислете колко зависими ще бъдем от големите доставчици на изкуствен интелект след няколко години, когато повечето от нашите процеси бъдат поне частично управлявани от изкуствен интелект“, посочва той.
Предупреждението му за враждебни прекъсвания на дейността по дигитален начин е направено в момент, когато Брюксел се стреми да намали зависимостта на Европа от чуждестранни технологии.
Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) представи важен законодателен пакет за технологичен суверенитет, включващ мерки, насочени към укрепване на европейския капацитет в областта на облачните изчисления, изкуствения интелект и полупроводниците.
За Сийласмаа, един от най-влиятелните технологични инвеститори във Финландия и основател на фирмите за киберсигурност F-Secure и WithSecure, проблемът не е протекционизмът, а устойчивостта.
„Не беше задача на Европа – или на Финландия – да спасят Nokia“, споделя той пред Euractiv. „Задача на Nokia беше да спаси себе си“.
Поуката, твърди той, не е, че правителствата трябва да спасяват технологичните фирми, а че Европа трябва да създаде условия за появата и просперитета на много глобално значими компании. Европа трябва да мисли по-малко за една единствена точка на уязвимост и повече за намаляване на множеството зависимости между важните технологии, добавя Сийласмаа.
Спорът не е единствено относно сигурността. Сийласмаа отбелязва, че технологичните предприятия са генерирали стойност много по-бързо от повечето други сектори през последното десетилетие, създавайки работни места, привличайки инвестиции и използвайки по-добре научния и инженерен талант на Европа.


Британка: Шокирана съм от цените по вашето море
Владислав Панев: Правителството избира рейтинга пред държавата
Фермерското изложение „Нашето родно“ гостува във Варна на 16 и 17 юли
Донев със защита: Бюджет 2026 е бюджет на реалността
Над 100 млади каратеки излизат на татамито за шестото издание на „Черноморска купа“ във Варна
Бърнам наследява икономика, която тепърва започва да се възстановява
Оман е уведомил съюзниците, че ще има такси за Ормузкия проток
Разгромът на AI сектора разкри машината за спекулации на Уолстрийт
Инфлацията в еврозоната вероятно се забавя за първи път от месеци
Износът на петрол от Персийския залив се върна до 75% от нивата преди войната
Китайските производители отнеха големия коз на японците
Нови данъци и такси за паркиране трябва да изгонят SUV от градовете
Проблем за Chevrolet Corvette ZR1 - след 295 км/ч съсипва боята си
Смяна на предавки без връщане на газта - как е възможно?
Бензиново завръщане: Най-интересните бъдещи коли с ДВГ - II част
БГ пилот с опит за “Гинес”: 1021 излитания и кацания за 14 часа
Зеленски: Украинските ракети "Фламинго“ успешно са поразили руски военен завод ВИДЕО
Колоната от коли в посока Гърция е над километър ВИДЕО