Надпреварата за наследник на Лагард начело на ЕЦБ се разгорещява с оттеглянето на Шнабел

Предсрочното напускане на Изабел Шнабел от Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще засили конкуренцията за висшите постове в базираната във Франкфурт финансова институция, включително за този на председателя Кристин Лагард, пише Bloomberg.

Съобщението в четвъртък, че германската представителка на Изпълнителния съвет ще напусне банката през януари, една година преди изтичането на мандата ѝ, създава вакантно място във висшите ешелони на институцията след малко повече от три месеца. Това прехвърля отговорността за бъдещите действия върху правителствата от еврозоната, които да действат бързо.

Тъй като Лагард и главният икономист Филип Лейн също се очаква да напуснат през 2027 г., а председателят намеква и за по-ранно оттегляне, пакетна сделка изглежда много вероятна. До края на тази година в календара остават три срещи на върха на Европейския съюз (ЕС), на които могат да се проведат разговорите за разпределението на постовете.

Подобно маневриране може да създаде условия за нова битка с високи залози между лидерите, подобна на случилото се през 2019 г., когато Лагард беше назначена, тъй като държавите предявяват претенции към местата, съставляващи половината от Изпълнителния съвет, който ръководи паричната политика в регион с почти 360 млн. души.

„Сега наистина има времеви натиск за намиране на пакетно решение“, коментира Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg. „Ще бъде трудно. Но именно затова са политиците - да намират решения, дори когато решенията са трудни.“

Всичко това се случва в неудобен момент за най-големите икономики в еврозоната. Правителството на Германия, най-голямата държава в региона, е в криза след поредица от поражения на регионални избори, докато Франция е обхваната от политическа безизходица преди предстоящите избори. В същото време наближават и парламентарни избори в Италия и Испания.

Както при всяко решение на ЕС, опасността от блокиране не може да бъде изключена. Самата Изабел Шнабел намекна за тази възможност, когато изпрати прощално послание до колегите си в ЕЦБ.

„Наследник ще бъде назначен от Европейския съвет“, каза тя. „Ако е необходимо, моите отговорности ще бъдат временно преразпределени между останалите членове на Изпълнителния съвет след моето напускане.“

Напускането на Шнабел е най-ясният сигнал досега към правителствата да започнат сериозни преговори, не на последно място защото всяко забавяне може да доведе до припокриване с графика за избиране на наследник на френския президент Еманюел Макрон, започващ през април.

Спешността не е свързана само със запълването на мястото на служител, натоварен с надзора върху пазарите във време на висока волатилност, когато глобалният срив на облигационните пазари доведе до най-високата доходност по 30-годишните американски държавни облигации от повече от две десетилетия.

Перспективата Кристин Лагард да напусне преди изтичането на собствения ѝ мандат през октомври догодина също остава актуална. Тя се е ангажирала единствено да остане на поста до края на годината в изявления след месеци на спекулации дали вместо това няма да оглави Световния икономически форум.

Френската финансистка дори ще публикува мемоари през януари - нещо, което хората на високи позиции обикновено правят едва след като напуснат поста си.

Най-силният досега намек, че правителствата се подготвят за сблъсък, дойде от премиерите на Испания и Нидерландия, които в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк застанаха зад кандидатите на своите страни, широко смятани за водещите претенденти.

Нидерландският премиер Роб Йетен каза пред Bloomberg в четвъртък, че много страни в региона биха сметнали Клаас Кнот за „идеален избор“. Ден по-рано испанският му колега Педро Санчес описа Пабло Ернандес де Кос като човек с „лидерски качества, както и с капацитет и познания“.

„Изглежда, че дискусиите вече са започнали“, посочва Модупе Адегбембо, икономист в Jefferies. „Но по-ранното напускане на Шнабел би трябвало да увеличи натиска върху държавите членки да постигнат решение.“

Въпреки че никога не е заемала самото председателство на ЕЦБ, Германия не е издигнала свой кандидат. Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел има желание, но канцлерът Фридрих Мерц, притиснат от политически разногласия, изглежда се съмнява в кандидат, свързан с неговите коалиционни партньори социалдемократи.

Също така германци заемат още два висши поста: това са председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и главният банков надзорник на ЕЦБ Клаудия Бух. Въпреки това липсата на амбиция от страна на правителството контрастира с последните две назначения на ръководители на ЕЦБ, когато представители на Бундесбанк бяха сред сериозните претенденти.

Една алтернатива на председателския пост би била позицията на Лейн като главен икономист, към която Франция също има интерес. Берлин би проявил интерес към тази роля, заявиха пред Bloomberg миналия месец източници, запознати с дискусиите.

Сред потенциалните германски кандидати са университетските преподаватели Маркус Брунермайер от „Принстън“ и Улрике Малмендиер от „Бъркли“, както и Тобиас Ейдриън, който току-що напусна поста, който Шнабел ще заеме в Международния валутен фонд (МВФ).

Но германци вече са били два пъти главни икономисти, а с предстоящото напускане на Шнабел и в крайна сметка на Лагард от борда натискът за назначаване на друга жена вероятно ще бъде силен.

В тази връзка, освен Малмендиер, представителките на Управителния съвет на Бундесбанк Сабине Маудерер и Фрици Кьолер-Гайб биха могли да бъдат кандидати.

Въпреки това Франция може да предложи свои силни претенденти, включително бившия главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Лоранс Бун и заместник-управителя на Френската централна банка Анес Бенаси-Кере.

С оглед на вероятността Макрон да лобира усилено за Франция, за Берлин може да се окаже по-лесно отново да предложи един от своите кандидати за поста на Шнабел, отговарящ за пазарите. Тази роля придоби огромно значение през последните години с кризисните интервенции на ЕЦБ, като например мащабните покупки на активи.

Какъвто и да е случаят, преминаването на Изабел Шнабел във Вашингтон току-що разгорещи една от най-внимателно следените кадрови рокади в Европа от години.

„Това определено ускорява дискусиите и бих се изненадал, ако правителствата вече нямат предвид някои имена“, казва Пиет Кристиансен, главен стратег в Danske Bank. „Но е почти невъзможно да се предвиди крайният резултат.“