Сингапур иска по-голям дял от световния пазар на злато

Сингапур полага повече усилия да се превърне в основен играч на световния пазар на злато, като залага, че нова услуга за съхранение на злато в централната банка и данъчни стимули ще му помогнат да привлече повече потоци от кюлчета.

Паричната администрация на Сингапур стартира услуга за съхранение на злато за чуждестранни централни банки и суверенни организации с начален капацитет от 500 метрични тона, пише CNBC.

Градът-държава планира да въведе и данъчни облекчения за някои услуги на едро, свързани със златото, като съхранение, рафиниране, преотливане, тестване и брокерство.

През юни Сингапур представи планове за физическа система за клиринг на злато, която да улесни сетълмента на сделки с кюлчета там. Очаква се операциите да започнат през първото тримесечие на 2027 г.

Инициативите отбелязват последния опит на страната да се утвърди като ключов център за кюлчета, наред с утвърдени центрове като Лондон и Швейцария, тъй като все повече търговска активност със злато се измества към Азия.

Навлизането на пазар, доминиран от утвърдени търговски центрове, може да се окаже трудна битка. Например в края на октомври лондонските трезори са съхранявали около 9850 метрични тона злато на търговци и централни банки.

Хонконг също разширява инфраструктурата си за съхранение и клиринг на злато, като се възползва от близостта си до Китай, най-големия пазар на злато в света.

„Сингапур много закъсня, тъй като изграждането на физически център изисква обем, когато става въпрос за структури, обезпечени с търговия“, казва Юрг Кинер, главен инвестиционен директор в Swiss Asia Capital.

„Най-големият пазар на злато е Китай, а прозорецът му към останалия свят е Хонконг“, коментира той пред CNBC, като добавя, че Сингапур не е в добра позиция да се конкурира с Хонконг в търговията, обезпечена със злато.

Кинер казва, че Сингапур вместо това би могъл да си изгради ниша във физическото съхранение на злато за финансови институции, въпреки че търговските услуги за трезори вече се предлагат в града-държава.

Амбициите за съхранение

За разлика от търговските трезори, новото съоръжение ще се управлява от централната банка на Сингапур, като предлага на чуждестранните парични власти алтернативен суверенен попечител на тяхното злато.

„Това не е нещо, което виждаме да се случва толкова често на пазара на злато или в общността на централните банки“, коментира Шаокай Фан, глобален ръководител централни банки в Световния златен съвет.

Ходът идва в момент, когато централните банки все по-често преоценяват къде съхраняват своите кюлчета заради геополитическото напрежение, казва Фан. През последните 12 месеца няколко държави диверсифицираха съхранението на злато, а много от тях планират да го направят, според доклад на Световния златен съвет, публикуван през септември.

Политическата стабилност на Сингапур, силната правна рамка и обширната въздушна свързаност биха могли да го направят привлекателна алтернатива на традиционните центрове за съхранение, добавя той.

Николас Кавалис, управляващ директор на Metals Focus, казва, че услугата за суверенно съхранение представлява важно допълнение към съществуващата златна инфраструктура на Сингапур. Той предупреждава обаче, че самото съхранение няма да е достатъчно за установяване на напълно функциониращ пазар на кюлчета.

По-голямото предизвикателство е изграждането на достатъчна ликвидност и търговска активност, за да се конкурира Сингапур с Лондон – доминиращият световен извънборсов пазар на злато.

Кавалис посочва, че както Сингапур, така и Хонконг все още развиват своята местна клирингова инфраструктура, което означава, че нито един от тях не е изградил дълбоката търговска екосистема, която е в основата на господството на Лондон.

Привличането на злато от централната банка би могло да помогне на Сингапур да изгради тази ликвидност, особено ако кюлчетата, съхранявани локално, могат да бъдат мобилизирани за трансакции, а не просто да се държат на попечителство.

Потенциал за растеж

Усилията на Сингапур идват в момент, когато потоците от злато вече са претърпели значителна трансформация през последното десетилетие.

В исторически план голяма част от световните кюлчета преминават през Лондон и Швейцария, където са се търгували или рафинирали големи златни кюлчета, преди да бъдат изпратени до азиатските пазари.

Разширяването на азиатските рафинерии и нарастващото регионално търсене все повече позволяват на златото да се движи директно между азиатските пазари. Това намалява зависимостта им от европейските търговски центрове, казва Кавалис.

Развитието на по-усъвършенствани златни хъбове в Азия би могло да ускори тази промяна.

Хонконг може да има предимство в обслужването на централни банки и институции, чиито финансови дейности са тясно свързани с Китай. Сингапур би могъл да се хареса на тези, които вече са активни на банковите и финансовите пазари, допълва Кавалис.

Фан вижда възможност за растеж и на двата центъра. „Виждаме как двата центъра се допълват взаимно, а не се конкурират помежду си“, смята той.

Заместник министър-председателят на Сингапур Ган Ким Йон също отхвърля предположенията, че двата финансови центъра се стремят да си осигурят по-голям дял от една и съща „баница“. Той посочва, че услугата за съхранение на ценни метали в Сингапур ще предостави на централните банки още една възможност за диверсификация на местата, където държат своите резерви.

„Ситуацията е малко като въпроса кое е първо – кокошката или яйцето: за да привлечете обеми, трябва ликвидност, а за да имате ликвидност, трябват обеми“, отбелязва Фан.