Достигна ли наистина Европа Денят на технологичната си независимост?

След като Европейският съюз представи своя законодателен пакет за технологичен суверенитет миналата седмица, високопоставен представител от Брюксел написа: „Днес е Денят на технологичната независимост“. Но за постигането на истинска технологична независимост от американския Big Tech ще е необходимо повече, пише Ройтерс в материал.

Планът на ЕС цели да стимулира европейските технологични фирми и да ограничи известен достъп за доминиращите американски конкуренти. Той е ключова, но само първоначална стъпка, като блокът изостава далеч от САЩ и Азия при изкуствения интелект, чиповете, облачните услуги и центровете за данни.

Ралф Винтергерст, президент на германската дигитална индустриална група Bitkom, смята, че мерки като предложения Закон за чиповете 2.0 е „начало в правилната посока“, но Европа се нуждае от конкретни действия и по-добра инвестиционна среда за всичко от чипове до АІ инфраструктура.

„Сега е от ключово значение тези усилия да не спрат само след обявленията. Европа трябва да се движи бързо“, коментира той.

Хена Виркунен, вицепрезидент на Европейската комисия за технологичен суверенитет, представи пакета, който ограничава американските гиганти като Amazon, Microsoft и Google от достъп до най-ключови държавни поръчки за облачни услуги, докато насърчава бързото изграждане на центрове за данни, които използват поне някакъв европейски хардуер или софтуер.

По отношение на чиповете планът не е толкова да се привлекат водещи компании за заводи, колкото за подкрепа на съществуващите силни страни около водещия производител на оборудване ASML – от суровини до опаковане, като същевременно използва общественото търсене, за да помогне на стартиращите компании да се разрастват.

Но предвид малкото регионални лидери, намаляването на зависимостта няма да стане бързо. Блокът няма европейска версия на Nvidia за проектиране на AI чипове, няма конкурент на тайванската TSMC за тяхното производство и няма софтуерни гиганти, сравними с големите американски фирми, способни да управляват търсенето чрез огромни облачни платформи.

„Ще продължим да разчитаме на Nvidia и AMD за графични процесори и ще трябва да си сътрудничим с международни партньори по определени AI модели. Това не е слабост, а реализъм“, каза Ахим Вайс, главен изпълнителен директор на германския доставчик на облачни услуги Ionos.

„Трябва да е ясно, че суверенитетът не означава самодостатъчност“, посочва той.

ЕС трябва да привлича инвестиции

Планът на ЕС също така съдържа малко достъпни нови средства, особено в сравнение с огромните инвестиции от САЩ и китайската индустриална подкрепа. Това оставя законопроекта в ръцете на държавите членки, чиито бюджети вече са под натиск, докато бизнесите са изправени пред високи енергийни разходи, недостиг на работна ръка и фрагментирани капиталови пазари.

„Европа не може да извърви пътя към лидерство при полупроводниците с регулации“, казва Ерик Райн, ръководител на Европейската асоциация на производителите на чипове ESIA, който също така е начело на бизнеса с полупроводници на Bosch.

Мичъл Рътлидж, мениджър по европейски политики към Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия, смята, че фокусът върху капацитета на центровете за данни е добър, но Европа трябва да привлича инвестиции, „а не да ги отблъсква“.

Говорител на Microsoft заяви, че компанията споделя амбицията на ЕС да засили технологичния суверенитет и световната конкурентоспособност в областта на изкуствения интелект, но призова за отворен пазар с „лоялна конкуренция“.

Волфганг Вебер, управляващ директор на ZVEI, германската група за електрическа и цифрова индустрия, похвали плановете за по-бързо одобрение на стратегически технологични проекти, които изискват държавна помощ, въпреки че според него Европа не може насила да наложи въпроса. „Европа постига суверенитет чрез собствените си сили, а не чрез бариери“, посочва той.

Ще увеличат ли мерките интереса към европейското?

Окончателният пакет на Европейската комисия също не успя да наложи твърдо „Купувай европейското!“, което накара някои критици да сметнат, че мерките не са стигнали достатъчно далеч.

„Скептично настроена съм, че това ще бъде достатъчно, за да се гарантира дългосрочна независимост от САЩ“, отбелязва евродепутатът от Зелените/Европейски свободен алианс Ким ван Спарентак. „Този ​​дълго отлаган пакет най-накрая признава мащаба на цифровата зависимост на Европа, но в крайна сметка не е достатъчен“, допълва още.

Някои посочиха баланса, който мерките постигнаха – реалистични малки стъпки към изпълнението на дългосрочна амбиция.

„Пакетът очертава технологичния суверенитет по по-прагматичен начин, отколкото често правеха предишните дебати“, казва пред Ройтерс Юлия Хес от interface, германски мозъчен тръст за технологични политики.

Според директора на отдела за наука и технологии в Института „Тони Блеър“ Кийгън Макбрайд пакетът е важна стъпка, въпреки че според него отстъплението към подход, ориентиран към „Европа на първо място“, би направило континента по-слаб.

„Европа не може да извърви пътя си към конкурентоспособност чрез регулации, тя трябва да гради“, смята той. „Все още има много какво да се направи, ако Европа иска да свие разликата със САЩ и Китай“, посочва още той.