ЕС се готви за търговска война с Китай

Европейският съюз (ЕС) планира да предупреди гражданите и компаниите в блока за риска от търговска война с Китай, докато обмисля нови ограничителни мерки срещу Пекин, насочени към възстановяване на баланса в икономическите отношения, пише Bloomberg.

Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) проведе закрита среща, за да обсъди следващите стъпки в тази посока. Публично Брюксел заяви, че отношенията на блока с Китай вече не са устойчиви и обеща „по-решителен и последователен отговор“. Еврокомисарите приемат, че Китай вероятно ще отвърне на удара.

По време на срещата, в която са участвали длъжностите лица, отговарящи за всички политически аспекти в рамките на ЕС, представителите на изпълнителната власт на блока стигат до заключението, че европейската общественост трябва да бъде информирана за вероятността от засилени търговски търкания с Китай.

В рядка демонстрация на единство, много от политиците в ЕС споделят една и съща мрачна перспектива за блока: ако той не се развие бързо, за да направи индустриите си по-конкурентоспособни и да създаде модерна отбранителна база, ще се окаже засенчен и зависим от САЩ и Китай.

Въпреки че започва да се оформя ясна решимост по темата, остава трудно да се види как Брюксел събира смелост за действия предвид предупрежденията на Китай за ответни мерки. Намаляването на риска се обсъжда и поражда разделения от три години, като напредъкът по отношение на алтернативните вериги на доставка на ключови суровини, например полупроводници и стратегически минерали, е малък.

Марио Драги, бившият гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) от времето на кризата в еврозоната, предупреди, че неспособността на ЕС да се конкурира икономическо със САЩ и Китай ще доведе до „бавна агония“, в която блокът „ще е загубил смисъла си на съществуване“.

Драги препоръча допълнителни разходи от 700-800 млрд. евро, или около 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС, за финансиране на огромните инвестиции, необходими за преодоляване на иновационната разлика със САЩ и Китай; план за декарбонизация, тъй като европейските компании отчитат огромни енергийни разходи, което натоварва растежа; както и повишаване на сигурността и намаляване на зависимостите, включително при производството на чипове, където Азия държи дял от около 90% в световен мащаб.

Bloomberg Economics изчислява, че едногодишно прекъсване на достъпа до редкоземни елементи и постоянни магнити от Китай може да заличи около 4,4 трлн. долара от световния БВП. В ЕС Германия е една от най-застрашените страни, като производствените линии в много сектори в страната биха спрели, ако доставките бъдат прекъснати.

По-рано Bloomberg съобщи, че ЕС се готви временно да отмени санкциите срещу китайския производител на чипове Yangzhou Yangjie Electronic Technology Co., след като европейските автомобилни производители предупредиха за предстоящ хаос в доставките, ако забраната не бъде премахната.

ЕС обмисля и нови мерки за справяне с непазарната държавна подкрепа за китайските компании, както и с фабричния свръхкапацитет в азиатската държава. Блокът все повече засилва инструментите за търговска защита през последното десетилетие, отчасти в отговор на осъзнаването, че Китай не успя да изпълни обещанието си да отвори своя пазар и да балансира търговските отношения.

Ролята на субсидиите

Защитните механизми са до голяма степен неизпитани и Брюксел е разделен по въпроса как да се справи с предизвикателствата, породени от Пекин, най-вече с доставките на субсидирани продукти и нарастващата зависимост на ЕС от продукти като минерали и чипове.

Пекин е отпуснал осем пъти повече държавна подкрепа на местни компании, отколкото фирмите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са получили между 2005 и 2024 г., което е довело до увеличаване на пазарния дял на китайските компании в редица сектори, включително соларна енергия, корабостроене, стомана и алуминий, телекомуникационно оборудване, вятърни турбини, аерокосмическа и отбранителна промишленост, както и автомобилостроенето.

Близо 60% от ръста на световния пазарен дял на китайските дружества се дължи на субсидии, показва актуален доклад на ОИСР. Базираната в Париж организация заяви, че субсидиите не са увеличили производителността и рентабилността, което предполага, че подкрепата не подкрепя инвестициите.

„Точно както при допинга в спорта, съществува риск субсидиите да доведат до несправедлива победа на по-малко продуктивни играчи за сметка на по-иновативните и ефикасни такива“, предупреждава ОИСР, като добавя: „Това в крайна сметка би могло да наложи дългосрочни разходи на световната икономика под формата на по-малко иновации, по-ниско качество на продуктите и по-слаба конкуренция, дори когато потребителите се възползват в краткосрочен план от по-ниските цени“.