Термометърът – следващият ключов показател, който икономистите трябва да следят

Статутът на Европа като най-бързо затоплящия се континент на планетата се превръща в сериозна пречка пред нейните икономически перспективи.

Регионът, където температурите се покачват с приблизително два пъти по-бърз темп от средния за света, вече не може да си позволи да пренебрегва икономическото въздействие на глобалното затопляне. Около това мнение застават икономисти, интервюирани от Bloomberg. Според тях правителствата ще трябва да инвестират милиарди евро през следващите години, за да защитят гражданите от все по-опасни горещи вълни, които вече намаляват производителността, вредят на индустрията и водят до значителен брой смъртни случаи.

Жегите това лято трябва да бъдат предупреждение за „всички европейски политици“, посочва в интервю Карстен Бжески, международен ръководител на звеното за макроикономическите въпроси в ING Group NV. Екстремните температури „наистина обхванаха цяла Европа“.

Икономистът, който прекарва по-голямата част от времето си в прогнозиране на ключови макроикономически показатели като инфлация и брутен вътрешен продукт, казва, че термометърът вече „се е превърнал във водещ индикатор“, който хора като него трябва да следят.

Тази година Европейската комисия (ЕК) изчисли, че държавите членки на ЕС трябва да харчат близо 70 млрд. евро всяка година до 2050 г., за да се адаптират към последиците от покачващите се температури. Allianz SE, най-големият застраховател в Европа, наскоро публикува симулации на топлинното въздействие, показващи, че Германия – най-голямата икономика на ЕС, е изправена пред икономически загуби от около 130 млрд. долара до 2030 г. За Франция сумата е 240 млрд. долара.

Необходимите годишни инвестиции за адаптиране в Европа по пера. Графика: Bloomberg LP

Данните на Allianz, които са екстраполации на базата на изчислената цена на горещите вълни в периода 2014-2024 г., изненадаха икономистите, които извършват анализа, посочва Хазем Крихене, старши икономист по въпросите на климата към Allianz. Те са знаели, че ще има икономически ефект, но по думите му той и екипът му „не са очаквали да бъде толкова голям“.

Жилищата и инфраструктурата в Европа се строят предимно с идеята за ефектите от студеното време. Но все повече, за няколко месеца всяка година, тази инфраструктура трябва да може да устоява и на екстремни жеги.

„За две или три десетилетия налице е тази много рязка промяна“ в температурите, посочва Крихене. В същото време се оказва, че има построена градска инфраструктура, която „не е много добре адаптирана към жега“.

Жегата създава цикъл, при който очакваната капиталова възвръщаемост намалява, инвестициите се понижават, а капацитета на продуктивността спада, установява проучването на Allianz. Това води до стагфлационна среда, която бързо може да стане кошмар за властите, които се опитват да поддържат стабилността в най-големите европейски икономики.

„В нашия анализ показваме, че ако не правите нищо, ще платите фискална цена“, допълва Крихене. „Осъзнаването го има, но как то да се материализира в конкретни действа ще видим през идните месеци“, допълва още.

Част от предизвикателството е и това, че северните държави с по-студен климат ще се окажат на по-благоприятни икономически траектории с покачването на градусите, докато най-големите икономики в региона – Германия, Франция, Италия и Испания – рискуват значителни икономически спънки, според анализа на Allianz. В еврозоната, която се простира от Финландия до Гърция, това представлява значителна дилема за Европейската централна банка (ЕЦБ), се посочва още.

Кумулативни загуби от брутния вътрешен продукт заради жегите. Графика: Bloomberg LP

Бжески отбелязва, че ЕЦБ вече е публикувала оценки, според които горещите вълни и засушаването може да тласнат инфлацията при храните с между 0,4 и 0,9 пр. п. нагоре. Този ефект потенциално може да се удвои през следващите 30 години. Според анализ от лятото на 2025 г. в съавторство с ЕЦБ показва, че европейската икономика е загубила 0,3% от производството. Числото може да се увеличи до 0,8% с натрупване до 2029 г.

Във Великобритания последната гореща вълна разкри значителни проблеми в инфраструктурата. Лондонският кмет Садик Кан посочи през юни, че градът ще трябва да се обърне към частни инвеститори за финансиране на разходите от покачващите се температури. Само защитата на най-уязвимите жилища в столицата от жегите ще струва между 9 млрд. и 45 млрд. паунда, според Кан.

Юнската гореща вълна е струвала около 2,36 млрд. паунда, според Verdant, лондонски мозъчен тръст. Изчисленията им отчитат намалената производителност, тъй като по-високите температури затрудняват работата и водят до причинени от топлината повреди в инфраструктурата и оборудването.

Свирепостта на последните горещи вълни принуди дори някои от традиционните климатични скептици в Европа да дадат на заден. Френската партия „Национален сбор“, чиято лидерка и кандидатка за президент Марин льо Пен по-рано отхвърли подкрепения от ООН доклад на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) като „много, много алармистки“, оттогава признава необходимостта да се приемат сериозно научните данни.

„Трябва да имаме капацитет да реагираме, защото отдавна имаме доклади, по-специално тези от IPCC, които говорят за глобалното затопляне“, каза на свой ред Себастиен Шеню, депутат от партията, пред френския телевизионен оператор TF1. „Това наистина ме поразява“, допълни той.

Миналата година Франция похарчи 1,7 млрд. евро за адаптация към промените в климата, според анализ на Института за климатична икономика в Париж. Цифрата не отчита десетките милиарди евро, похарчени за подобрения на транспортната инфраструктура и енергийните системи, свързани с отоплението, както и ресурсите за политики в областта на общественото здравеопазване и гражданската защита.

Според Вивиан Депуес, водещ учен на института по адаптирането към климатичните промени, има ресурси за справяне с предстоящите предизвикателства.

„Разполагаме с всички инструменти и технически знания, за да го направим“, каза той, като допълни, че „въпросът е много повече в това как приоритизираме целите.“

Цената на бездействието, междувременно, е повече от просто икономическа. Досега това лято горещите вълни са отнели живота на повече от 13 хил. души в Европа, според оценки, публикувани от националните власти.

Бжески от ING казва, че това, през което Европа преминава сега, трябва да бъде „горещата вълна на събуждането“. Тя трябва да убеди всички, че „изменението на климата е реално“, казва той.