Бахрейн и Кувейт са атакували обекти в Иран в началото на юли

Бахрейн и Кувейт тайно са изпратили самолети да атакуват обекти в Иран, съобщава The Wall Street Journal.

Това е първият подобен директен отговор на страните срещу Техеран и индикация за трудната позиция, в която се намират арабските държави, докато войната продължава, посочва медията, като се позовава на запознати източници.

Въздушните удари са осъществени в началото на юли по складове за съхранение на дронове и ракети и други военни обекти, добавят източниците на изданието.

Обединените арабски емирства (ОАЕ), които също атакуваха Иран в началото на войната, са предоставили разузнавателна информация за целите и отбранително въздушно прикритие за ударите. Операцията е знак на зараждащо се арабско сътрудничество в противопоставянето на Иран.

Иран от седмици фокусира своите ответни удари върху Бахрейн и Кувейт. И в двете страни са разположени американски военни бази. Същевременно държавите разполагат със сравнително малки военновъздушни сили, въоръжени с американски и европейски самолети, но не искат и да позволяват на Иран да продължи да ги атакува безнаказано, казват източниците на медията.

От ОАЕ коментират, че подкрепят намаляване на напрежението в региона, включително пълно отваряне на Ормузкия проток, критичен маршрут за износ на петрол от Персийския залив. Министерството на външните работи на страната осъжда атаките срещу Кувейт и Бахрейн и казва, че „изразява пълна солидарност с тези държави и потвърждава подкрепата си за всички мерки, насочени към защита на тяхната сигурност и стабилност“.

Говорители на кувейтското и бахрейнското правителство не са отговорили на исканията на медията за коментар.

Войната пречи на фокуса на страните от Персийския залив върху икономиките им

„Войната, която продължава по начина, по който се развива в момента, е най-лошият сценарий за страните от Персийския залив“, коментира Дина Есфандиари, анализатор за Близкия изток в Bloomberg Economics. „Това е така, защото не им дава възможност да възстановят и поддържат имиджа си на убежище за стабилност в нестабилен регион. Това засяга самите им модели“, добавя тя.

Кувейт и Бахрейн са в особено трудно положение. В продължение на десетилетия нито една от страните не е била в добри отношения с Иран, казва Есфандиари. Те са основни цели в последната вълна от въздушни удари по критична инфраструктура.

Държави като Оман и Катар триангулират между Иран и Запада показват особено желание за конфронтация с Иран. Саудитска Арабия се присъедини към ОАЕ в атаката срещу Иран по-рано във войната, но в момента оценява позицията си, посочват източниците на The Wall Street Journal.

Арабските правителства в региона се надяваха войната да приключи бързо и това да им позволи да се върнат към фокуса върху икономиките им. Конфликтът обаче продължава вече пет месеца и няма признаци, че някоя от страните ще получи това, което иска, или ще отстъпи.

Износът на петрол от Персийския залив е осакатен от задушаващия контрол на Иран върху Ормузкия проток. Тази седмица се появи нова заплаха – блокада в Червено море от подкрепяните от Техеран йеменски бунтовници хути. Туризмът в региона пресъхна, инвестициите също са под натиск.

Арабските правителства сега обмислят дали няма да им се наложи да станат по-агресивни в опитите си да отворят критичните си търговски пътища.

„Мисля, че страните от Персийския залив започват да осъзнават, че тази война ще продължи още известно време“, коментира Умер Карим, изследовател, специализиран в политиката на Саудитска Арабия и геополитиката на Персийския залив, в Университета в Бирмингам. „Това в крайна сметка означава, че те ще трябва да се изправят открито срещу Иран“, посочва той.

Според него правителствата дори започват да одобряват идеята за смяна на режима в Техеран, „защото съществуването в един и същи регион с този ирански режим на практика ще означава подчинение на иранската хегемония“.

Тръмп обмисля мащабна атака по Иран, а Пакистан посредничи за мирни преговори

Президентът на САЩ Доналд Тръмп същевременно коментира, че скоро ще вземе решение дали да предприеме „масирана атака“ срещу Иран заради разширяването на конфликта в Червено море, съобщава CNBC.

В интервю за медията Axios Тръмп казва, че предложените удари ще бъдат по-големи от всичко, виждано във войната досега, и че Иран „все още не е получил достатъчно болка“. „Обмислям мащабна атака. По-голяма от всякога. Близо съм до вземане на решение. Готови сме за нея“, коментира Тръмп в интервюто.

Американските сили нанасят удари по ирански военни цели през последните две седмици.

Същевременно Пакистан търси начини за възобновяване на мирните  преговори между САЩ и Иран, съобщава Ройтерс, като се позовава на източници от страната. Тази седмица иранският министър на вътрешните работи Ескандар Момени посети Исламабад за втори път за 10 дни, за да участва в проучвателни дискусии, според агенцията.

Момени, който е смятан за съюзник на иранския революционен гвардейски корпус, се е срещнал с пакистанските лидери и началника на отбраната Асим Мунир по време на последното си пътуване, посочва се в публикацията.

Усилията на Пакистан за възраждане на мирните преговори се подкрепят от Китай, най-големият търговски партньор на Иран.

Заради публикациите за пакистанското дипломатическо посредничество цените на петрола спаднаха с над 4% в петък. Фючърсите на сорта „Брент“ поевтиняха до малко под 96 долара за барел, а на американския сорт WTI – до малко под 90 долара.

Съветът на ЕС наложи нови санкции на иранци

Междувременно Съветът на Европейския съюз (ЕС) обяви, че налага санкции срещу петима ирански съдии заради обвинения в нарушения на човешките права, както и срещу водеща фигура от кибергрупа, обвинена, че помага на режима да заглушава информация, предава Ройтерс.

От институцията посочват, че налагат санкции срещу иранеца Нима Салехи, който е основателят на кибергрупата "Ашияне". Тя поддържа близко сътрудничество със санкционираната от ЕС Киберполиция и иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция.

В изявлението на Съвета не се уточняват имената на санкционираните съдии, предава БТА.

ЕС досега е наложил санкции срещу 269 физически лица и 53 свързани юридически лица, отбелязва Ройтерс.