ЕС се готви за търговска война с Китай

Китай обикновено отхвърля обвиненията в субсидии, заявявайки, че използването им е обичайна практика по света и че подходът му е в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО). В по-широк смисъл, Пекин разглежда действията на Брюксел като част от опитите, водени от САЩ, за овладяване на възхода на Китай чрез ограничаване на достъпа до продукти като високотехнологични чипове, от които страната се нуждае за изпълнението на своите цели за развитие.

„Каквито и да са термините, „намаляване на риска“, „намаляване на зависимостта“ или „търговски дисбаланс“ - те са просто различни имена за протекционизъм“, коментира Мао Нин, говорител на Министерството на външните работи на азиатската държава. Според него потребителите в Европа ще пострадат, а компаниите ще се сблъскат с увеличени разходи и отслабена конкурентоспособност в дългосрочен план.

Според китайското Министерство на външните работи ЕС е вторият по големина експортен пазар на Китай за миналата година. Износът за блока е нараснал с 19% от началото на тази година спрямо същото време на 2025 г., след като се повиши с 8% за цялата минала година.

Скорошен доклад на Rhodium Group посочва, че китайските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Европа са се увеличили с 67% до 16,8 млрд. евро през 2025 г., достигайки седемгодишен връх.

Еврокомисарят по индустриалната стратегия Стефан Сежурне предупреди миналия месец, че компаниите в блока не са успели да намалят своята зависимост спрямо Китай.

„Твърде малко бизнеси в Европа интегрират геополитическите рискове, рисковете, свързани с веригата на доставки, в своето мислене“, изтъква Сежурне.

В коментари пред медиите той заяви, че ЕС ще увеличи използването на търговски защитни мерки, като например вносни квоти и мита, за да предпази компаниите от заплахата от китайския внос.

ЕК оценява кои нови инструменти държавите членки биха били склонни да използват срещу свръхкапацитета в производствения сектор на Китай и дали са необходими нови мерки. Те също така обсъждат дали да използват най-мощния търговски инструмент на ЕС - механизма за борба с принудата, който може да доведе до нови или по-високи мита, допълнителни данъци върху технологичните компании или целенасочени ограничения върху инвестициите в ЕС.

В края на миналата седмица Китай обеща, че ще отвърне на удара, ако ЕС наложи нови ограничителни търговски мерки.

Основен проблем за ЕС е, че той среща трудности с постигането на обща позиция. Страни като Франция настояват за по-строги мерки срещу Китай, докато зависими от износа държави като Германия не искат да се противопоставят на Пекин.

„Балансирана позиция“

Германският министър на икономиката Катерина Райхе, която пътува до Китай миналия месец, за да се срещне с китайски политици, описва сложната ситуация при формулирането на ясен и твърд отговор. 

„Имаме общ интерес – и това не се отнася само за Китай, а за мерките като цяло, предназначени да защитят по-добре европейската и германската индустрия – да предприемем действия, когато видим нелоялни практики“, изтъква тя в края на двудневното си посещение в Китай. „В същото време обаче Германия остава и трябва да остане експортно ориентирана страна. И тук се нуждаем от балансирана позиция“, категорична е Райхе.

Сега Германия се отваря към идеята за по-строги търговски мерки срещу Китай, разкрива източник, запознат с плановете на канцлера Фридрих Мерц.

На срещата на върха на ЕС в Брюксел по-късно този месец лидерите ще оценят дали има достатъчно обща основа, за да дадат на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен възможност за изготвяне на нови търговски мерки.

Германската позиция е, че са необходими по-силни инструменти за търговска защита, като страната е отворена за обсъждане на инструмент за справяне със свръхкапацитета, добавя източникът.