Новият петгодишен план на Китай увеличава риска от деиндустриализация на Европа

За Европа, новият цикъл на съперничество с Китай, предвещан от новата пътна карта на Пекин за развитие, принуждава самата Европа да се замисли как да реагира на това.

Петгодишният план на Китайската комунистическа карта (ККП), публикуван през март, формулира стремежи за технологично усъвършенстване, които представляват още едно голямо предупреждение към бизнеса в Европа: същата икономика, от чийто възход Германия и други производствени центрове се възползваха в миналото, сега, повече от всякога, е заплаха за просперитета.

Целите на Китай включват продължаващата модернизация на традиционни индустрии като химикалите и машиностроенето, върху които големите европейски компании са изградили печалбата си.

Но целите на Пекин да развива нови и алтернативни технологии като роботика, биомедицина и ядрена енергия, докато догонва западните нива на разходи за научноизследователска и развойна дейност, създават допълнителни рискове в области, където Европа все още има предимство.

Китайското правителство настоява, че амбицията му е да изгради самодостатъчна икономика и устойчивост. Но след като последните петгодишни планове демонстрираха как властите успяха да постигнат целите си, резултатите – включително нарастващият търговски дефицит – се превърнаха в екзистенциална заплаха за някои части от европейската икономика.

В съчетание с опасенията относно китайската помощ за местните фирми и свръхкапацитета, последната пътна карта дава на европейските политици и предприемачи още една причина да поставят под въпрос модела на свободния пазар, на който отдавна разчитат.

Търговският дефицит на ЕС с Китай отново нараства. Графика: Bloomberg

В Германия, най-голямата икономика в Европа, тревогата е огромна. Страната почти не отчита растеж от пандемията насам - нито пък от последния петгодишен план на Пекин - а фабричното производство поддържа низходяща траектория от края на 2017 г. 

Постиженията на Китай предизвикват безпрецедентен интерес към новата пътна карта, коментира Клаудия Барковски, представител на VDMA. Нейната група лобира за германските производители на машини, които сега са най-голямата експортна категория на страната за Китай след спада в доставките на автомобили.

„Компаниите искат да знаят какво означава планът за бъдещето“, посочва Барковски. „Това определено означава повече конкуренция, защото Китай сега се измества масово от мащаба към качеството, ефективността и устойчивостта. Този преход все повече засяга области, където европейската машиностроителна индустрия традиционно е била много силна“, добавя тя.

Проблемите на германската автомобилна индустрия са особено остри. Китай се превърна в най-големия износител на автомобили в света след значителен напредък в производството на електрически превозни средства, предлагайки по-евтини алтернативи на моделите на Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz.

Германия е най-силно зависимата европейска страна от търговията с Китай. Графика: Bloomberg

За Франк Конрад, главен изпълнителен директор на германския производител на машини Hahn Automation, темпът на промяна в Китай е забележителен. Неговата компания развива дейност там и той си спомня как посещението на фабрика за трактори в страната в началото на този век е събудило спомени за „стари филми“, докато сега атмосферата е съвсем различна.

„Хората в Китай все още казват, че Porsche е добър автомобил, но виждам сега BYD, която предлага същата мощност в кола, произведена в Китай, която струва наполовина по-малко“, изтъква той.

Заплахата за стълбовете на експортната сила вече оказва влияние върху просперитета и прави производствения капацитет остарял. Според оценките на икономисти от Goldman Sachs, въздействието на подновения фокус на Китай върху производството и търговията може да струва на еврозоната 0,6% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) до края на 2029 г., като Германия е изправена пред още по-голям спад в размер на 0,9% от БВП.

Особено напрежение се очаква в области на установено производство, където Китай планира да внедри нови технологии, като химикали, автомобилния сектор, машиностроенето и електротехниката. Но по-футуристичните индустрии, посочени в петгодишния план – включително роботиката, квантовите технологии и 6G комуникациите – също имат значение.