Новият петгодишен план на Китай увеличава риска от деиндустриализация на Европа

Михаел Лаха, старши научен сътрудник в Германския съвет по външни отношения, откроява биопроизводството – където живи клетки като бактерии или дрожди се използват за производство на хранителни съставки, фармацевтични продукти и свързани с тях продукти – като област, която „все повече ще се превръща в основна точка на глобално геополитическо напрежение“ и където Европа рискува да стане по-зависима спрямо Китай.

Петгодишният план на Пекин включва цел за укрепване на мрежата за социална сигурност и стимулиране на вътрешното потребление, което се разглежда като основно слабо място. Подобни мерки са ключово искане на европейските служители, тъй като биха намалили зависимостта на икономиката от износа.

Китайските лидери, включително премиерът Ли Цян, обещаха да отворят допълнително пазара за чуждестранни компании, като същевременно отрекоха, че държавните субсидии са причина за възхода на производството.

Правителството започна кампания за борба с прекомерната конкуренция и свръхкапацитета, като засега резултатите са ограничени.

„Демографският натиск от застаряващото население, заедно с китайския икономически модел на потискане на растежа на заплатите, неизбежно ограничават тежестта на вътрешното потребление в икономиката“, коментира Алисия Гарсия-Ереро, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel и главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в Natixis. „Вместо това правителството планира да поддържа висок растеж чрез разширяване на световния пазарен дял на страната в износа, особено при износа на високотехнологични стоки“, добавя тя.

Износът на автомобили от Германия за Китай спада значително през 2025 г. Графика: Bloomberg

Производството във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, също е в центъра на вниманието. Големи индустриални играчи като Airbus и Safran може да се изправят пред нарастващ натиск от страна на китайските инвестиции в авиацията, докато Sanofi и други фармацевтични компании са застрашени, тъй като Китай контролира все по-голям дял от световния пазар на фона на силния тласък към иновации.

Междувременно Renault пуска на пазара по-евтини електрически превозни средства, за да предотврати китайската офанзива на родния пазар.

Именно на този фон президентът на Франция Еманюел Макрон нарече търговския излишък на Китай с Европейския съюз (ЕС) неустойчив и предупреди за възможни „строги мерки“ в отговор на това.

Разногласия измъчват предложението на Европейската комисия (ЕК), наречено „Закон за индустриалния ускорител“, който има за цел да увеличи дела на европейското производство в икономиката до 20% през 2035 г. от 14,3% през 2024 г. Мерките биха нарушили ангажимента на блока за отворена търговия, като биха фаворизирали някои европейски стоки при обществените поръчки.

Този план беше отлаган многократно поради вътрешни разделения, като Макрон настояваше за подход „Произведено в Европа“ за разлика от германския канцлер Фридрих Мерц, които изискваше фокусиране върху намаляване на бюрокрацията и укрепване на единния пазар на ЕС.

Някои бизнес лидери се противопоставят на идеята, което е сигнал, че дебатът вероятно ще се разгори, когато предложението на ЕК бъде обсъдено между правителствата на ЕС и в Европейския парламент. За Райнхард Бютикофер, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейските политики, подобни спорове замъгляват истинския проблем.

„Важно е най-накрая да се справим с тази индустриална заплаха“, казва той. „Изправени сме пред заплаха от деиндустриализация, „произведена в Китай“. Знаем инструментите, за да ѝ противодействаме. Въпросът е дали имаме политическата воля да ги използваме“, пита експертът.