Петролът е в безизходица: Войната в Иран на практика е приключила, но мир все още няма

След почти 25% спад на цената на суровия петрол сорт Брент в рамките на 10 дни е изкушаващо да се каже, че пазарът вече калкулира настъпването на мир. Това обаче не е така. Вместо да очакват, че военните действия между САЩ и Иран са приключили, трейдърите залагат, че в близко бъдеще няма непосредствен риск от трети кръг на военни сблъсъци. Ако двете страни постигнат споразумение, макар и крехко, петролът ще се търгува на значително по-ниски цени от сегашните нива около 90 долара за барел.

Затова настоящото състояние на пазара може да се определи като безизходица, пише Хавиер Блас в анализ за Bloomberg.

Цените на петрола се повишиха през октомври на фона на спекулациите, че САЩ отново ще започнат бомбардировки срещу Иран. Това движение на пазара обаче прикри значително подобрение в основния баланс между търсенето и предлагането.

Въпреки почти ежедневните ирански атаки срещу танкери износът на суров петрол от Близкия изток, без да се включва Ислямската република, нарасна до над 90% от нивата отпреди войната. Доставките се осъществяват както през Ормузкия проток, така и по алтернативни маршрути, които го заобикалят.

Настоящото изобилие на предлагането се отразява на физическия петролен пазар, където няколко сорта суров петрол вече се търгуват със значителни отстъпки спрямо Брента и американския West Texas Intermediate (WTI). Например канадският суров петрол вече се търгува на ниво под 60 долара за барел.

С увеличаването на износа от Близкия изток и силното производство в други региони глобалното предлагане определено е достатъчно, за да задоволи настоящото търсене. Ситуацията не би могла да се определи като свръхпредлагане, но за първи път от началото на войната светът вече не изчерпва петролните си запаси всяка седмица. Това позволява на някои държави, като Индия и Южна Корея, дори да започнат да възстановяват изчерпаните си резерви.

Въпреки това доставките на рафинирани петролни продукти от Персийския залив остават ограничени, което поддържа високи цените на някои горива, най-вече дизела и авиационното гориво. Предлагането обаче започва да се увеличава и вече достига около 60% от нивата отпреди войната.

Рафинериите в региона понесоха щети, но повечето съоръжения извън Саудитска Арабия вече са напълно възстановени. Единствено недостигът на танкери ограничава износа. Също толкова важен фактор обаче е войната на Русия в Украйна, тъй като около една трета от поскъпването на дизела се дължи на украинските атаки срещу руски рафинерии.

Всяко споразумение между САЩ и Иран би могло допълнително да увеличи предлагането, като позволи възобновяването на иранския износ. Преди войната Иран редовно изнасяше над 2,5 млн. барела суров петрол и рафинирани продукти дневно. Това количество е достатъчно, за да покрие потребностите на Германия - най-големия потребител на петрол в Европейския съюз (ЕС).

Днес Техеран успява да изнася контрабандно най-много около 300 хил. барела дневно, основно чрез сухопътен транспорт до Ирак и Пакистан, както и с малки доставки през Каспийско море, заобикаляйки американската военноморска блокада.

Опитите за извозване на горива от Персийския залив чрез продължителни операции по прехвърляне на петрол между кораби и използване на по-дълги маршрути направиха транспортните разходи изключително високи. Цената за наемане на супертанкер за превоз на суров петрол от региона до Китай наскоро скочи до 1,4 млн. долара дневно спрямо по-малко от 100 хил. долара преди войната.

Глобалният натиск върху транспортните разходи обаче започва да отслабва, като цените на превоза в Северна и Южна Америка и Европа отбелязаха значителен спад през последните дни. Споразумение между Иран и САЩ би ускорило тази тенденция, но запазването на сегашното положение едва ли ще предизвика нов рязък скок.

Девет месеца война в Близкия изток изчерпаха търговските и стратегическите петролни запаси с вероятно около 1 млрд. барела, като в световен мащаб остават приблизително 7 млрд. барела.

Необходимостта от възстановяване на тези резерви е реална, но вероятно се преувеличава скоростта, с която това ще се случи. Китай например ще възобнови натрупването на запаси само ако цените паднат допълнително. Ако се съди по историческия опит, Пекин би изчакал, докато цената на Брента спадне под 70 долара за барел.

Възстановяването на запасите би осигурило ценови минимум за суровия петрол, но той ще бъде значително под настоящите нива. Не трябва да очакваме нито една държава да започне съществено да увеличава резервите си, докато Брентът продължава да се търгува близо до 100 долара за барел.

Колкото по-дълго се запазва настоящото положение, толкова повече време ще имат държавите от Близкия изток да изградят допълнителни алтернативни маршрути, заобикалящи Ормузкия проток. Засега тези допълнителни инфраструктурни решения все още не са готови. До април обаче Обединените арабски емирства (ОАЕ) се надяват да започнат да транспортират суров петрол по втория си обходен петролопровод. Това ще направи износа им по-устойчив и ще освободи капацитет от танкерите за останалите държави в региона.

Като се вземат предвид всички тези фактори, настоящата цена на петрола изглежда неоправдана. Тя е или твърде ниска предвид рисковете от ескалация на напрежението между САЩ и Иран, или твърде висока, ако Вашингтон и Техеран постигнат споразумение.

Търговията на Брента около 90 долара за барел е своеобразна аномалия, която отразява настоящата патова ситуация.