Парламентът одобри на първо четене данък „свръхпечалба“

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, сред които е въвеждането на данък „свръхпечалба“ за няколко сектора през 2027 г., съобщава БТА. Само ден по-рано законопроектът беше гласуван в комисията по бюджет и финанси. 

Предложенията на Министерския съвет минаха с гласовете единствено на управляващата „Прогресивна България“ – общо 127 гласували, против бяха 19 депутати от ГЕРБ-СДС, 15 депутати от ДПС, 18 – от „Демократична България“, 12 – от „Продължаваме промяната“ (ПП), и 11 – от „Възраждане“.

Предвижда се данък върху свръхпечалбите на компаниите в размер на 33% да бъде налаган на банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. В първоначалните предложения на финансовото министерство, анонсирани от заместник-министъра Людмила Петкова в края на септември, беше предвидено с данък да бъдат облагани търговците, „ извършващи стопанска дейност с не по-малко от 5 обекта за търговия с храни“, но впоследствие управляващите са разширили обхвата на мярката до внасянето на законопроекта в Народното събрание. 

Промените допускат 30% от данъка да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви. Очакваният ефект от мярката за бюджета е в размер на 800 млн. евро.

Предвижда се данъчно задължените лица да правят авансови вноски всеки месец. За да се предотврати изкуственото намаляване на данъчната печалба за 2027 г., финансовото министерство въвежда и контролен механизъм чрез използване на контролен индикатор „счетоводен финансов резултат/нетни приходи от продажби” за 2025 г., 2026 г. и 2027 г.

Законопроектът предвижда още повишаване от 700 лева на 1000 евро на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно – от 5 на 10 години – се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез предприятието.

Предвижда се още увеличаване на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да осигуряват на служителите си, от 102,26 евро на 200 евро, но тези над досегашната максимална стойност ще се облагат с окончателен данък в размер на 7 на сто.

Въвежда се ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.

Проблем в бюджета са не данъчните приходи, а разходите в него, заяви по време на дискусиите депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев. По думите му законопроектът ще доведе България до сериозен риск от рецесия.

Отнемате стимулите на фирмите да намаляват цените, защото ще плащат по-голям данък печалба и очаквате да се появят повече инвестиции, но това е нерационално, каза Мартин Димитров (ДБ)

Критики към предложението отправи и депутатът от ГЕРБ-СДС Владислав Горанов. Според него бюджетът се превръща в инструмент за финансиране на държавните харчове, а не за стимулиране на растежа.

„Всички предложени мерки са против или поне не са в полза на растежа на нашата икономика в следващата година“, каза той.

По думите му използването на еднократни приходи за финансиране на постоянни разходи не е благоразумна мярка, вместо това е можело да се мисли за по-смели мерки в разходната част.

„Държавните инвестиции се свиват с 4 млрд. евро, но Министерството на финансите казва, че това ще бъде частично компенсирано, защото частните компании ще направят 3 млрд. евро повече инвестиции. Ако тези инвестиции не се случат, ще стане рецесия и това означава драматично свиване на икономическата дейност в частта с растежа“, коментира лидерът на ПП Асен Василев. Според него щетата от данък „свръхпечалба“ ще е по-голяма от ползата, но ако все пак се налага, трябва да обхване и сектора на енергетиката.

Константин Проданов от ПБ отбеляза, че облагането на свръхпечалбите е временна мярка, насочена към стабилизиране на финансовата ситуация в страната през следващата година в условия на свръхдефицит. Той допълни, че такъв данък е налаган в страни от ЕС, като това не е довело до спад в чуждите инвестиции и инвестиционната активност. Проданов коментира, че извънредното обстоятелство за вкарването му е влизането на България в еврозоната и лихвената политика на Европейската централна банка. Данъкът свръхпечалба не е разход, а е облагане на икономическа рента отвъд нормата на печалба, посочи той.

Според Айтен Сабри от ДПС обаче данъчната тежест се прехвърля отново към крайните потребители чрез по-високи цени, които ще ускорят инфлацията. Тя заяви, че няма да подкрепят законопроекта, като за нея проблемни точки са както данъкът свръхпечалба, така и механизмът, по който се определят секторите в обхвата му.

Като поредно вдигане на данъците от страна на управляващите определи промените депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев, а колегата му Димо Дренчев поиска сред секторите, обложени с данъка, да бъде включена и оръжейната индустрия.

Данъкът „свръхпечалба“ е сред основните идеи на правителството за свиване на дефицита в бюджета, като той има водеща роля в мерките, чиито общ размер е около 2 млрд. евро. Ефектът от него като дял от БВП се очаква да бъде 0,57%.