Финансовото министерство предлага данък свръхпечалба за банки, телекомуникации и търговски вериги

Мащабен проект с данъчни мерки, сред които данък свръхпечалба, увеличаване на данъчната оценка с до 100% до 2029 г. и забрана на хазартната реклама, представи заместник-министърът на финансите Людмила Петкова.

Очаква се ефектът от мерките да бъде в размер на 1,4 млрд. евро, от които близо 300 млн. евро да покрият нови предложения за данъчни облекчения за семейства с деца и деца с увреждания.

Отново се предлага данък свръхпечалба 

Още с бюджета за 2025 г. Людмила Петкова в ролята си на служебен министър на финансите предложи въвеждането на данък свръхпечалба за банките, но тогава идеята отпадна. Тогава Петкова обяви в парламента, че това се е случило с оглед финансовата стабилност на страната.

За 2027 г. обаче се предвижда облагане с данък свръхпечалба не само на банките, но и на застрахователни и презастрахователни дружества, търговци, извършващи стопанска дейност, за не по малко от 5 обекта за търговия с храни, телекомуникационните компании, обменните бюра и дружествата за бързи кредити.

Петкова обяви, че според анализи на министерството тези сектори са отговорни за около 60% от свръхпечалбата, реализирана във всички икономически сектори. Данъкът ще се изчислява на база референтен период от 2020 до 2025 г., като ще се вземе предвид средната печалба за този период, увеличена с 20%, което се приема за „нормална норма на печалба“. Разликата между печалбата за 2027 г. и референтната стойност ще се облага с 33%.

„За всяко предприятие се взима неговата история, т.е. няма усредняване“, обясни Петкова. Тя допълни, че за 2027 г. 90% от дължимия данък трябва да бъде внесен авансово с цел осигуряване на допълнителни приходи в бюджета. Именно с тях се очаква да се покрият и допълнителните данъчни облекчения за деца и деца с увреждания.

„Считаме, че би трябвало облагането на свръхпечалбата да доведе до намаляване на цените, а не до увеличаване. Ако намалиш цените или таксите, няма да има свръхпечалба. Винаги облагането на свръхпечалбата има и такъв ефект върху инфлацията“, заяви Петкова в отговор на журналистически въпрос дали включването на търговските вериги в тази мярка няма да доведе до ръст на цените.

„Когато има таван на цените или има облагане, икономическите оператори нямат интерес да реализират свръхпечалби, защото трябва да ги внесат в бюджета“, доразви позицията си заместник-министърът на финансите.

Поетапно актуализиране на данъчните оценки

Петкова потвърди и намерението на правителството да актуализира данъчните оценки, на база които се определя данъкът върху недвижимите имоти. Тя уточни, че това няма да засегне таксата за битови отпадъци. Предвижда се поетапно увеличение на данъка – 30% за 2027 г., 35% за 2028 г. и 35% за 2029 г., за да се стигне до 100-процентов ръст.

Забрана на хазартната реклама, но не и при спортно спонсорство

Значителни промени в Закона за хазарта предвижда финансовото министерство. Голяма част от таксите се увеличават двойно, като се въвежда и почти пълна забрана на рекламата на хазарт.

Предлага се алтернативният данък за игралните автомати, игралните маси и друго игрално оборудване в зали и казина да бъде значително повишен. За момента за игрален автомат той е 800 лв., а се предвижда да се увеличи на 600 евро. При игралните маси от 22 хил. лв. да стане 13 хил. евро, а за друго игрално оборудване – от 5 хил. лв. да се повиши на 3 хил. евро през 2027 г.

Планира се от 1 януари 2028 г. да бъде въведена дистанционна връзка с НАП на игралните системи на хазартните оператори. До 30 юни 2027 г. трябва да бъде изградена системата за дистанционна връзка, а изискванията за нея ще бъдат определени в наредба със срок за приемане до 31 март 2027 г.

От началото на 2028 г. се планира и облагането и при наземните оператори да бъде като при онлайн хазарта – разликата между залози и изплатени печалби да се облага с държавна такса, но с ежемесечен минимум. „Например, ако разликата между залозите и изплатените печалби е 10 хил. евро, но игралната зала разполага със 100 игрални автомата, минимум 200 евро на игрален автомат, т.е. не по-малко от 20 хил. евро. Същият минимум е предвиден и по отношение на игралните маси – не по-малко от 450 хил. евро на игрална маса месечно“, каза Петкова.

Увеличава се размерът на вноските за социално отговорно поведение: за онлайн залагания – от 60 хил. лв. на 60 хил. евро, за игрите в игрално казино – от 20 хил. лв. на 20 хил. евро и за всички останали хазартни игри – от 10 хил. лв. на 10 хил. евро.

Предвижда се приходите от вноски да се предоставят в еднакъв размер на Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката. Предвижда се въвеждане на държавна такса за организиране на дейности по производство, внос и разпространение на игрално оборудване. Тя ще бъде в размер на 50 хил. евро за 5-годишен лиценз и 100 хил. евро за 10-годишен лиценз, обяви Петкова.

Промяна ще има и при двукомпонентната държавна такса, като се въвежда минимален месечен праг за променливата част от таксата. Мярката има за цел увеличаване на бюджетните приходи. „Еднократната част от таксата, включена в алинеи 3, 4 и 5 на чл. 30 от лева става в евро, а променливата част от таксата, която в момента е 20%, се увеличава съответно на 21%, считано от 1 януари 2027 г. и на 22% от 1 януари 2028 г.“, каза Петкова.

Това значи от 300 хил. лв. таксата да стане 300 хил. евро за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти.

За издаване и поддържане на лиценз за онлайн залагания еднократната такса се увеличава на 400 000 евро, а за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години еднократната такса ще бъде 300 000 евро, а за поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 10 години – 600 000 евро.

Създава се механизъм 1% от тази такса за 2027 г. и 2% за 2028 и следващите години да се преотстъпва на хазартните оператори за предоставяне на лицензирани олимпийски спортни федерации, професионални футболни клубове за дарение и спонсорство, обясни Петкова. Ако хазартният оператор не ги предостави, те подлежат на внасяне в бюджета заедно със законната лихва.

Въвежда се и пълна забрана за рекламата на хазартни игри, обяви още Петкова. Ще бъде позволена единствено рекламата, свързана със спонсорството на клубове и спортни федерации, като се допускат реклами върху спортни съоръжения и спортни екипи.

Друга промяна е въвеждането на изискване за регистрация на място за стопанска дейност в България на чуждестранните хазартни оператори като условие за получаване на лиценз.

„Не може дейност, която се разрешава от държавата, в която участват български потребители, да не се облага на територията на страната“, аргументира Петкова промяната.

Увеличаване на данъчните облекчения за деца

Сред планираните промени в данъчните закони е и повишаване на размера на данъчните облекчения. За оглеждане на едно дете, те се повишават от до 6 хил. лв. на до 5 хил. евро, за две деца – от до 12 хил. лв. на до 8 хил. евро, за 3 или повече деца – от до 18 хил. лв. на до 11 хил. евро. Най-сериозно е повишението на данъчното облекчение за отглеждане на деца с увреждания – от 12 хил. лв. на 10 хил. евро.  

Въвежда се и още едно данъчно облекчение, свръзано с разходите за детско развитие –  здравни, образователни и спортни занимания на деца.

„Идеята е да се приспада от годишната облагаема основа, да се приспадат конкретни разходи, но да са документално обосновани“, обясни Петкова, като мярката засяга посещението на различни образователни курсове и спорт.

„Идеята е тези разходи да се приспадат от годишната данъчна основа на работещите родители, като за едно дете е предвидено 2 хил. евро, при 2 деца – 4 хил. евро, а при 3 и повече деца – 6 хил. евро“, каза Петкова. Условието е разходите да могат да се докажат с документ при проверка от НАП.

Заместник-министърът на финансите обясни, че тази мярка има за цел и изсветляване на част от сивата икономика, защото много от детските курсове се провеждат, без да се предоставя документ.

Сред другите промени е повишаването на прага за регистрация по ДДС до 75 хил. евро с цел намаляване на административната тежест. Прагът беше увеличен в началото на 2025 г. на 166 хил. лв. (85 хил. евро), но само 3 месеца по-късно беше понижен на 100 хил. лв. Сега изглежда правителството отново планира той да бъде повишен. Въвежда се и задължение за регистрация по ДДС при облагаеми доставки, свързани със земя и сгради. Мярката е насочена към предотвратяване на възможностите за невнасяне и укриване на ДДС.

Въвежда се още електронно фактуриране на местните доставки, но мярката ще влезе в сила от 2028 г., за да има време да бъде изградена необходимата информационна платформа на НАП.  

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се променя законово установеният минимален стойностен праг за признаване на Данъчен дълготраен материален актив от 700 лв. на 1000 евро.

Променя се и режимът за пренасяне на данъчните загуби, като според сега действащите разпоредби предприятията могат да пренасят данъчни загуби за приспадане през следващите 5 години. Предлага се срокът да се увеличи на 10 години, но да се приспада не повече от 70% от реализирания финансов резултат. Това значи, че върху останалите 30% се начислява корпоративен данък.

Друга от промените, предложени от финансовото министерство, е годишната квота за ваучерите за храна на електронен носител да се увеличи на 1,5 млрд. евро. Месечният ваучер за храна може да бъде на стойност до 200 евро, а не както досега – до 102 евро. Предлага се обаче облагане на ваучера с данък от 7%. „Така лицето може да получи максимално 186 евро месечен ваучер – има увеличаване с над 80%, но идеята е и на облагането все пак с ваучерите да не се избягва отклонение от начисляване на данъци и осигуровки“, обясни Петкова.

Предлага се и въвеждането на нов акциз – върху автомобили с мощност на двигателя над 250 киловата. Мярката няма да засяга специализирани автомобили като линейки и противопожарни коли. Акцизът се дължи при първа регистрация или внос в страната. Ставките са различни за нови и за стари автомобили. За нови автомобили се предвижда да бъде 10 хил. евро плюс 10 евро за всеки киловат над 250, а за употребяваните – 5 хил. плюс 8 евро за всеки киловат над 250.

Последната анонсирана промяна засяга Закона за счетоводството, като се увеличава прагът за докладване за устойчивостта. Вече такива доклади ще трябва да предоставят само предприятия с над 450 млн. евро приходи и над 1000 души персонал. Целта е да бъде намалена административната тежест върху бизнеса.

Във всички данъчни закони са актуализирани размерите на глобите и санкциите, като по думите на Петкова целта е те да имат възпиращ ефект.