Финансовият министър обясни защо отпадна идеята за данък върху свръхпечалбите на банките

Служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова се опита да обясни пред депутатите защо ресорното ѝ министерство се е отказало от въвеждането на данък върху свръхпечалбите на банките у нас в проектобюджета за 2025 г., след като преди дни ведомството предложи тази идея като приходна мярка в Бюджет 2025, а впоследствие мярката отпадна.

В рамките на изслушване в Народното събрание днес Людмила Петкова защити предложения от нея проект за бюджет 2025.

Без облагане на свръхпечалбите на банките

В отговор на въпрос от "БСП-Обединена левица" Петкова посочи, че от Министерството на финансите (МФ) са провели среща с Асоциацията на банките в България и с ръководството на Българската народна банка (БНБ) и са направили анализ какви данъци ще бъдат платени от тях за 2025 г.

Петкова изтъкна, че е в сила т.нар. минимален глобален данък и банките вече ще плащат 15% данък – 10% корпоративен данък и още 5% данък. При обсъждането банките са предоставили данни, че плащанията им за 2025 г. ще бъдат в размер на 1,125 млрд. лева. Така прогнозите показали, че това, което ще бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета, което е станало причина да се оттегли мярката. Това, което ще постъпи, е почти на 95% от прогнозата на МФ за постъпления от данък върху свръхпечалбите на банките, уточни Петкова.

Тя посочи, че с ръководството на БНБ са коментирали данъка върху свръхпечалбите на банките и как би се отразил допълнителен данък на показателите им. "На база на тези данни прогнозата на МФ е, че почти 95% от очакваните приходи ще бъдат реализирани и без въвеждането на новия данък", обясни тя. “Затова се отказахме от данъка, а не защото е имало натиск от банките. По-скоро имаше среща с БНБ по отношение на финансовата стабилност на страната и как би се отразил данъкът“, заяви министърът.  

От „Възраждане“ попитаха финансовия министър защо на фона на огромния ръст на банковите печалби МФ се отказва от мярката.

В коментара си Петкова се съгласи, че и трите прибалтийски държави въвеждат мярката, като подобна практика е въведена и други страни. Тя се съгласи и за сериозния ръст на печалбите на българските банки и допълни, че въпросът стои отворен и ако депутатите решат да въведат мярката, МФ има готовност да предостави законопроект.

Отпада идеята за въвеждане на данък подземни богатства

Финансовото министерство ще се откаже от идеята за въвеждане на данък подземни богатства, обяви още Людмила Петкова. За сметка на това енергийният министър ще увеличи концесионните такси, за да компенсира поне частично очакваните от мярката приходи.

Ще бъде въведена и еднократна такса, която да платят добивните компании. 

Друга част от приходите ще дойдат от влизането на България в Шенген, обясни финансовият министър.

Данъчната амнистия

Служебният министър на финансите защити предлаганите от нея мерки за вдигане на приходите в бюджета за догодина. Данъчната амнистия е практика, прилагана от много европейски държави, както и в САЩ, Канада и други страни, посочи тя. И поясни, че първата от двете предлагани в проекта на бюджет данъчни амнистии е за декларирани, но невнесени данъчни и осигурителни вноски до края на 2024 г. С нея ще се опрости наказателната лихва за тези, които изплатят главницата на задълженията.

Петкова каза, че според анализ на МФ от 2020 г. насам значителна част от фирмите изпитват затруднения - те декларират задължения към фиска, но имат проблеми да ги плащат. Мярката не само ще осигури пари за бюджета, но и ще подпомогне бизнеса и общините, които също дължат пари на бюджета, каза министърът.

Другата амнистия е за недекларирани задължения, но приходите от нея не са особено големи.

За двете амнистии е нотифицирана Европейската комисия и международни институции, които се борят с финансирането на тероризма и прането на пари, уточни Петкова. 

Проектите на общините

В проектобюджета за 2025 година са заделени достатъчно пари за проекти на общините, каза още Людмила Петкова. Има средства и за нови проекти. "В бюджета за 2025 година има пари за недовършените проекти и нужните плащания по тях. Направен е анализ на исканията на общините за проектите и тяхната степен на изпълнение. Плащанията не се правят по поредност на исканията по проектите, а според готовността на изпълнение", каза финансовият министър.

За 2025 г. се предвиждат 14,3 млрд. лева за капиталови разходи, което е ръст с 4,3 млрд. лева. От тях от европейските програми са 7,2 млрд. лева и 7,1 млрд. лева са от държавния бюджет. За министерства и ведомства се заделят 3,4 млрд. лева, за общините - 1,15 млрд. лева. Но за общините има и други пари и те общо стават 2,3 млрд. лева за капиталови разходи, посочи Петкова.

През бюджета МФ иска да събере над 20 млрд. лева повече

Министерството на финансите планира приходите в държавния бюджет през 2025 г. да са 92,485 млрд. лева, което представлява ръст с 20,243 млрд. лева спрямо очакваните приходи през 2024 г. Данъчно-осигурителните приходи ще се увеличат с 15,6 млрд. лева спрямо 2024 г. Разходите в проектобюджета за 2025 г. са 98,9 млрд. лева, което е ръст от 20,1 млрд. лева спрямо очакваното за разходите за 2024 г. Увеличението им идва основно от заплати и пенсии, посочи Петкова.

От ГЕРБ попитаха Петкова какво ще стане, ако не влязат в сила непопулярните мерки, заложени в приходната част – данъчната амнистия, връщането на базовата ДДС ставка за ресторанти, за хляба и др.

В отговор на въпрос на БСП-Обединена левица финансовият министър каза, че е принципен въпросът защо да няма нулева ставка за хляба и брашното. „Ако бъде въведена такава, на практика търговията със зърнени култури също става с нулева ставка, което не е правилно“, каза Петкова.

„Ако не бъдат подкрепени предложените приходни политики, ще се очертае 3,3% допълнителен дефицит над заложения“, заяви Петкова. По думите й е било лесно предлагане на ръст на данъци и осигуровка, но попита дали е най-доброто за бизнеса и за гражданите.

Мартин Димитров от ПП-ДБ определи проекта на бюджет като „най-притеснителния бюджет от доста години насам“, защото ръстът на приходите е в риск да не се случи. "За последните 15 години не имало по-голямо увеличение на данъци и осигуровки и това не трябва да се случва, защото ще коства 3 млрд. лева на гражданите", посочи той, визирайки заложения ръст на пенсионните осигуровки за 2026 и 2027 г.

Министърът на финансите посочи, че увеличение на данъчните ставки за повишаване на приходите в бюджета би имало негативен ефект.

Увеличаването на ДДС ще окаже пряко влияние върху инфлацията и върху покупателната способност на хората. Увеличението на ставката на корпоративния данък ще окаже влияние върху инвестициите и икономическото развитие, а на ставката на данъка върху доходите на хората ще намали разполагаемия им доход, каза Петкова.

Тя направи сметка пред депутатите, посочвайки, че повишаването на ДДС с един процентен пункт би донесло един милиард лева в хазната, а вдигането на осигурителните вноски с един процентен пункт ще увеличи приходите със 600 млн. лева, а на корпоративния данък, отново с един процентен пункт - с 500 млн. лева.

„Уважавайте решението на МФ, че е намерило начин без ръст на данъци и осигуровки за 2025 г. да покрие ръста на разходите от 20 млрд. лева, защото разходите са факт, а приходите под въпрос“, заяви Петкова пред депутатите.

Проектът за Бюджет 2025 беше силно разкритикуван от всички парламентарни групи и бяха дадени заявки, че при обсъжданията в Народното събрание проектът ще претърпи значителни промени.