Какви са рисковете пред бюджета за 2025 г.?

Ако имаме проблемна ситуация с бюджетната процедура и с философията на бюджета за следващата година, причината е една и тя е политическата нестабилност. Това каза пред БНТ бившият социален министър Христина Христова. Според нея е крайно време пенсионната система да се подложи на конкретен анализ.

„Въпросът за максималния осигурителен доход се дискутира отдавна, но все още няма консенсус“, коментира тя предложението на Министерството на финансите за повишаване на максималния осигурителен доход на 4130 лв.

Тя посочи, че хората, които ще бъдат засегнати, са и тези, които дават най-сериозен добавен продукт на държавата. С мярката техният разполагаем доход ще се намали, а цената на труда за работодателите им ще нарасне.

Според икономиста от ИПИ Лъчезар Богданов е безобразие в средата на декември все още да не е ясно върху какви суми ще се плащат осигуровки. По думите му не може в една вечно растяща икономика с растящи заплати таванът на осигурителния доход да бъде фиксиран, защото накрая всички ще се осигуряват на една и съща сума.

„Решението е разговор и нещо като план и модел, в който да има предвидимост какво се случва с максималния осигурителен доход, както и с минималната заплата и други основни политически решения, свързани със социалноосигурителната система“, каза той.

Според Богданов има възможност размерът на осигуровките да се намали, ако се разшири техният обхват и повече хора плащат върху реалните си доходи, защото има много сектори с недекларирани доходи.

„Ние можем да намалим официалната тежест, така че тези, които са на светло, да плащат по-малко за сметка на изсветляване. Това отново изисква разговор за това и цялостна политика“, каза той.

„Има сектори, в които 70% от работещите продължават да се осигуряват на минимална заплата. Това не е нормално. Вярвате ли, че в София някой работи в ресторант, хотел или в строителството на 1000 лв. заплата?“, коментира той.

„Очевидно обаче, че лесният вариант е вместо да се търсят решения, да се атакува една малка част от работодателите, които са на светло. И отново – през декември“, каза още той.

Според Христина Христова приемането на бюджет със закъснение не е добре за държавата, защото така не могат да се водят политики или да се залагат визии за развитието на различни сфери.

„Имаме административно-процедурна ситуация с бюджета и аз не знам две седмици преди Коледа дали е възможно да направим бюджетната процедура и да приемем бюджета с всички опасности“, каза тя. Според нея има големи рискове с предложенията между първо и второ четене на Закона за бюджета предвид политическата нестабилност и неясните мнозинства.

Лъчезар Богданов обърна внимание и на друг проблем – вземането на решения за разходи в размер на стотици милиони или милиарди левове извън бюджетната процедура.

„Вземете премахването на таксите за детските градини, за висшите училища. Вземете вдигането на заплатите на военните, на МВР, помощта за Маришкия басейн. Това са решения за милиони и милиарди, които се взимат в средата на нищото за един следобед, прекарват се на две четения в зала с някакви ad hoc мнозинства, които натоварват бюджета години напред с решения за милиарди“, каза той. Богданов даде пример и за Закона за личната помощ, който се оказва най-голямата социална програма, но дори не се коментира.

„Вместо да имаме цялостен бюджетен пакет, ние ден по ден обсъждаме всяка една отделна идея добра ли е, лоша ли е“, каза той.

„Това е абсурден начин да се управляват публичните финанси и ще доведе до невъзможност да се контролира бюджетното салдо и бъдещият държавен дълг, който ще финансира тези дефицити“, коментира Богданов.

Според него, ако се погледне изпълнението на бюджета, се вижда, че приходите растат с добри темпове, но проблемът е как се изразходва събраното.