БНБ критикува проектобюджета: Раздути разходи, заплаха за членството в еврозоната*

Българска народна банка (БНБ) разкритикува предложения от служебния финансов министър Людмила Петкова проект на държавен бюджет за 2025 г.

Централната банка изразява категорична позиция против предложения проект на Бюджет 2025 и неговото приемане, като изтъква раздутата разходна част и временните мерки по приходната част. Според институцията това би нарушило фискалната устойчивост и би поставило в риск присъединяването на България към еврозоната.

Налице са рискове пред фискалната устойчивост и изпълнението на приходната част, както и пред изпълнението на целта за приемане на еврото в България, посочва се в позиция на централната банка.

Според БНБ следва да бъде заложен бюджетен дефицит под 3% от БВП с наличие на предпазен буфер.

Невиждани от 1998 г. разходи

Заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. досега. Същевременно текущите бюджетни разходи също се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38,2% от БВП, посочват от БНБ.

Банката критикува липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничаването на високия растеж на текущите бюджетни разходи. Това, на свой ред, увеличава значително вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата.

Предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, заключава БНБ. 

Риск за влизането в еврозоната

Продължаващото силно нарастване на текущите бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, казта от централната банка. Финансистите смята, че се създават рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност.

БНБ изразява обща препоръка за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната чрез прилагането на реалистични по отношение на очаквания ефект бюджетни мерки, които не оказват проинфлационно влияние, допълнителен натиск върху пазара на труда и не създават потенциални негативни ефекти за икономическия растеж.

Липсата на своевременна фискална консолидация създава значителни рискове пред изпълнението на целта за приемане на еврото в България във възможно найкратки срокове, посочва се в позицията на БНБ. С оглед на минимизирането на рисковете пред изпълнението на Маастрихтския критерий за бюджетното салдо считаме, че в Закона за държавния бюджет за 2025 г. следва да бъде заложен бюджетен дефицит под 3% от БВП с наличие на предпазен буфер, който да подсигурява изпълнението на критерия дори при реализиране на по-неблагоприятно от очакваното развитие на икономическата активност, евентуална по-ниска събираемост на данъчните приходи и неизпълнение в пълна степен на заложените мерки за повишение на бюджетните приходи.

С цел минимизиране на рисковете пред изпълнението на Маастрихтския критерий за ценова стабилност, фискалната консолидация следва да бъде реализирана основно през разходната част на бюджета. С най-съществен принос за постигането на критериите биха били мерките по значително ограничаване на растежа на текущите нелихвени разходи и по-специално на разходите за издръжка в съчетание с рационализиране на разходите за персонал при ограничаване на нарастването на заетите лица в публичния сектор, посочват от БНБ. 

Рискове пред изпълнението на приходната част

От БНБ считат, че са налице значителни рискове пред изпълнението на приходната част на бюджета при реализиране на по-ниски от заложените ефекти от предвидените мерки и при по-неблагоприятно развитие на международната икономическа среда. При допускане за осъществяване на планираните капиталови разходи в проектобюджета за 2025 г., реализирането на значителните рискове по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен дефицит от 3% от БВП.

БНБ също така критикува, че голяма част от предвидените приходни мерки са с еднократен характер (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с постоянен характер (като предвиденото увеличение на пенсионните осигуровки), създават потенциални негативни ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, ценовата стабилност и дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика.

Против данъчната амнистия

БНБ отправя препоръка за придържане към фискална политика, която допринася за предвидима макроикономическа среда и устойчив потенциал за растеж на икономиката. Според банката заложената в Бюджет 2025 мярка за насърчаване плащането на просрочени или недекларирани данъчни и осигурителни задължения крие значителни рискове както за неизпълнение на поставената бюджетна цел за 2025 г., така и за последващо влошаване на данъчната събираемост с потенциален негативен ефект върху приходната част на бюджета в средносрочен план.

Практиката показва, че често реализираните приходи от подобни данъчни амнистии са значително по-ниски от очакваното, особено след като от тях се приспаднат разходите по администриране на мярката, загубените завинаги приходи от опростени лихви и пропуснатите бъдещи данъчни постъпления в резултат на влошена данъчна дисциплина, подчертава банката.

Прибягването до данъчна амнистия би могло да намали доверието в ефективността на данъчната администрация, може да се възприеме като некоректно спрямо изрядните данъкоплатци и да влоши събираемостта на данъчните приходи в очакване на бъдещи данъчни амнистии. Трудно е да бъде оценено до каква степен заложените приходи от тази мярка са реалистични, пише в позицията на институцията.

Ръстът на осигуровките за пенсия - силен проинфлационен натиск

Заложеното увеличение на осигурителните вноски за пенсия с общо 5 процентни пункта през периода 2026-2027 г. представлява съществено увеличение на разходите за труд, което би могло да има силен проинфлационен натиск по линия на по-високи разходи за производство и също така да доведе до загуба на конкурентоспособност на българската икономика. В допълнение, увеличенията на пенсионно-осигурителните вноски създават предпоставки за увеличаване на скритата заетост и биха могли да обезкуражат работници и работодатели да се включат в заложената за 2025 г. програма за данъчна амнистия.

По отношение на разходната част на бюджета БНБ препоръчва осигуряването на фискално пространство за необходимите публични инвестиции и ограничаване на допълнителния натиск върху пазара на труда, произтичащ най-вече от политиката за увеличаване на заетите в публичния сектор и механизмите за определяне на минималната работна заплата.

По-добра координация на фискалната и паричната политика  

Централната банка отчита, че е необходима по-добра координация на фискалната и паричната политика в страната с цел ограничаване на инфлационния натиск, произтичащ по линия на провежданата проциклична фискална политика през последните няколко години.

По-добрата координация между парична и фискална политика е важно условие за ефективността на предприетите от БНБ последователни мерки за поддържане на ценова стабилност и за ограничаване на рисковете от натрупване на дисбаланси в икономиката.

Спазване на текущата национална и европейска фискална рамка 

БНБ препоръчва да бъде заложен предпазен буфер при формулирането на бюджетните цели в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. В реформираната фискална рамка на ЕС предпазен буфер в размер на 1,5% от БВП по отношение на структурния бюджетен дефицит би следвало да бъде включен в техническата информация, която Европейската комисия е необходимо да предостави при поискване от страните членки, които са с нисък фискален риск. Такъв предпазен буфер е задължително да бъде взет предвид при изготвянето на референтна траектория за нетните разходи от Европейската комисия за страните с дълг над 60% от БВП и/или бюджетен дефицит над 3% от БВП, пише в становището на БНБ относно проекта за Бюджет 2025.

Министерският съвет прие бюджетните проектозакони

Междувременно правителството обяви, че е приело проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г., на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), проектобюджетът на държавното обществено осигуряване, стандартите за делегираните от държавата дейности, стратегията за управление на държавния дълг за периода 2025-2028 г.

* Допълнено с решенията на Министерския съвет за приемане на законопроектите, свързани с бюджета за 2025 г.