Предвижда се средният размер на пенсията да достигне 976 лв. през 2025 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. по време на днешното си извънредно заседание, на което се разглеждат още проектозаконите за бюджет на Здравната каса и на държавния бюджет за следващата година, съобщи БТА.

По отношение на приходната част в проектобюджета на ДОО са предвидени 16,2 млрд. лева, което е увеличение с близо 26% спрямо заложените през 2024 г., отбеляза Весела Караиванова, подуправител на НОИ и временно изпълняващ длъжността управител на институцията при представянето за проектобюджета на ДОО за 2025 г. Тя добави, че това увеличение на приходите следва тенденцията на пазара на труда и политиката по доходите.   

Считано от 1 януари 2025 г., минималната работна заплата ще бъде в размер на 1077 лв. Максималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица е 1077 лв., равен на минималната работна заплата. Има увеличение на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 4130 лв., предвижда проектобюджетът. Караиванова посочи, че в приходите е включен и ефектът от новата приходна мярка за недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания. 

Размерът на заложените в бюджета разходи без трансфери достига до 27,4 млрд. лева, което е ръст от 12% спрямо закона на ДОО за 2024 г. Най-голям е делът на разходите за пенсии. По проекта на закон за бюджета на 2025 г. разходите за пенсии са 24,114 млрд. лева, което е ръст от 2,501 млрд. лева спрямо бюджета за 2024 г. Основно увеличението в разходната част на пенсиите идва от политиката по увеличението на минималната пенсия, наложеното правило от 1 юли по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, или т.нар. швейцарско правило.

Обезщетенията и помощите са следващият голям разход - той е в размер на 3,73 млрд. лева, което е повече с 528 млн. лева. По отношение на разходите за персонал в проекта на ДОО за 2025 г. е предвиден ръст от 10%, което е увеличение от близо 25 млн. лева. Издръжката на НОИ остава на нивото от 2024 г.

По прогнозни данни за 2025 г. се предвижда средният размер на пенсията да достигне 976 лева, посочи Караиванова. 10% е номиналното нарастване спрямо средния размер за тази година и това е във връзка с увеличението на минималната пенсия и прилагане на т.нар швейцарско правило от 1 юли, като очакването е увеличението да е между 8 и 9 процента. 

Брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да бъде 53,4%. Разходите за пенсии се очаква да достигнат 11,2% от БВП, посочи Караиванова.

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов каза, че ресорното министерството без колебания ще подкрепи проекта на Закон на бюджета на ДОО за 2025 г.

"Предимство на проектозакона е, че той е разработен с един основополагащ принцип в управлението на разходопокривните системи за социално подпомагане, който предполага, че разходите за осигурителни плащания и администриране на системата трябва да се променят в унисон с приходите на системата, за да не влошава финансовото й състояние", посочи Иванов.

По думите му в номинално изражение приходите ще нарастват с близо 3,365 млрд. лева, а разходите - с 3,64 млрд. лева. В процентно изражение темпът на прираст на приходите е по-голям от този на разходите - съответно 26,6% и 12,6%. Приходите в системата ще покриват по-голям дял от разходите в сравнение с предишната година, каза още Иванов.

"Делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига на средства ще е само 39% от общите разходи и трансфери. В закона за 2024 г. това съотношение беше малко над 45%. Със законопроекта се създават предпоставки, макар и благодарение на краткосрочни мерки, за подобряване на финансовата автономност на ДОО", отбеляза министърът.

Иванов каза още, че подходът в приходната част на проектобюджета е балансиран - размерите на осигурителните вноски в процентно изражение не се променят, вместо това се съдържа допълнителен начин за повишаване на приходите.

„Всички обаче осъзнаваме, че ефектът от такива мерки не може да е дългосрочен. Затова следвайки прогнозите, че поради икономически фактори доходите от труд ще нарастват, се предлага увеличение на нормативите за осигурителните доходи, така се подкрепя приходната част на бюджета, запазва се връзката между приноса и правата и се поддържа мотивацията на хората с високи възнаграждения да участват в осигурителните системи“, каза Иванов.

В рамките на представянето на становищата по проектобюджета на ДОО служебният министър на финансите Людмила Петкова отново каза, че и трите законопроекта са изготвени на база действащото законодателство и политики. 

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че не подкрепят бюджета на ДОО. "Не защото той е неструктуриран и не защото не отразява законите, напротив отчитаме положителната тенденция, която се наблюдава за намаляване на трансфера от държавния бюджет, но това е по-скоро заради еднократните мерки, които се въвеждат, т.е. този еднократен ефект вероятно ще се наблюдава само за следващата година, от по-следващата ще се възстанови увеличението на трансфера, каза изпълнителният директор на организацията Добрин Иванов.

Той посочи, че от АИКБ не подкрепят проектобюджета на ДОО, защото действа чл. 244 от Кодекса на труда, който определя несъразмерно увеличаване на минималната работна заплата, обвързана с 50% от средната работна заплата, защото максималният осигурителен доход се увеличава с по-бърз темп, отколкото се налага, както и по отношение на политиката за растеж на пенсиите.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и от Съюза за стопанска инициатива също не подкрепят проектобюджета на ДОО за 2025г. Организациите се обявиха срещу увеличаването на максималния осигурителен доход.

От Българската стопанска камара (БСК) и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) потвърдиха принципната си подкрепа за бюджета на ДОО. От БСК поискаха законодателните изменения, които се правят, да включват комплексни мерки, за да се решат трайно проблемите, а не да се избира най-лесно приложимата - например вдигане на размера на някоя вноска. 

Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) коментира, че бюджетът на ДОО, за разлика на държавния бюджет, "не е еластичен". Тя каза още, че от КНСБ приветстват увеличаването на максималния осигурителен доход. Това е трайна позиция, която КНСБ отстоява. Този доход няма толкова голямо значение за приходите в системата, колкото за правата на хората, каза тя.

Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" посочи, че в проектобюджета на ДОО от синдиката не откриват политики, които да са насочени към борба с бедността и социалното изключване. Най-голямата група на хора в риск от бедност, съгласно данни от националната статистика, са пенсионерите - 35,3% и това, което виждаме в проекта на бюджет на ДОО, е замразяване като цяло на плащанията. За нас това не е нормално, тъй като не е взето предвид увеличението от 15,4 процента на минималната работна заплата, на средния осигурителен доход, както и натрупаната инфлация за периода, посочи той.