Липсата на големи компании в Европа не е по вина на ЕС

Някои от политическите и бизнес лидерите на Европейския съюз (ЕС) казват, че знаят как да направят блока по-конкурентоспособен: да реформират политиката за сливания, за да позволят създаването на повече регионални „шампиони“.

Прави са за целта и грешат за средствата, пише Bloomberg.

Корпоративна Европа се нуждае от по-голям мащаб. Компаниите, регистрирани в ЕС, представляват по-малко от 5% от пазарната стойност на 100-те най-големи листнати дружества в света. В почти всеки сектор, от банковото дело до изкуствения интелект, американските фирми доминират, което води до нарастваща разлика между американския и европейския жизнен стандарт.

Някои политически лидери като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, както и индустриални групи, отчасти критикуват политиката на ЕС в областта на конкуренцията. Те се застъпват за по-снизходителен подход към трансграничните сливания, които биха могли да се възползват от мащаба за разработване на нови технологии, изграждане на стабилни вериги на доставка и задоволяване на неотложни нужди при отбраната.

За тази цел Европейската комисия (ЕК) е изготвила нови насоки за сливания, които наблягат на иновациите, инвестициите и сигурността.

Това е добре, само че политиката за сливания рядко, ако изобщо някога, е била проблем. Според проучване, ЕС е блокирал само девет от 2833-те сливания в региона, които е прегледал от 2015 до 2024 г. Вероятно най-противоречивият случай е свързан с френския производител на високоскоростни влакове Alstom SA и подразделението за мобилност на германската Siemens AG, където през 2019 г. ЕС блокира обединението, отхвърляйки аргументите, че двете компании не могат самостоятелно да се конкурират с китайската CRRC. Оттогава и двете компании са запазили или дори са увеличили своя пазарен дял в световен мащаб.

Къде се намират европейските компании в класацията на фирмите с най-голяма пазарна капитализация в света? Графика: Bloomberg

Истинската пречка е друга.

Националните политически лидери не са изградили единния пазар, необходим за появата на големи, общоевропейски компании. Като цяло те предпочитат да имат контрол върху начина, по който се прави бизнес на тяхна територия, и да поддържат отделни правни, регулаторни и данъчни системи. Те също така защитават територията на политически влиятелни местни индустрии. Това възпрепятства свободния поток на капитала към най-добрите му приложения.

Тук идва и въпросът с финансите.

ЕС се нуждае от по-големи банки, които да обслужват мултинационални компании и да се конкурират с кредитори като JPMorgan Chase & Co. Но една ключова предпоставка, взаимното застраховане на депозитите в целия съюз, остава блокирана на фона на противопоставянето на Германия. А Фридрих Мерц междувременно блокира опита на италианската банка UniCredit SpA да придобие втория по големина кредитор в Германия, Commerzbank AG, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) подкрепя по-тесните финансови връзки.

Без съмнение, насоките на ЕС за сливанията се нуждаят от актуализиране. Бизнес средата се е променила значително от приемането на настоящата рамка през 2004 г. и 2008 г., което се отразява на начина, по който регулаторните органи трябва да оценяват всичко - от определението за пазари до заплахата от хищнически придобивания.

Основната цел трябва да бъде запазването на конкуренцията по най-малко обременяващия начин - нещо, което ЕС не винаги е успявал да постигне. И все пак регулаторните органи не могат да предполагат обединение там, където то не съществува. Те не трябва например да одобряват повече сливания на телекомуникационни компании, ако пазарите останат толкова изолирани, че потребителите в някои страни ще останат без избор.

Политическите лидери се заблуждават, когато обвиняват политиката на ЕС за сливания за липсата на конкурентоспособност в региона. Ако искат да видят какво пречи на разрастването на европейските предприятия, трябва само да се погледнат в огледалото.